Кевин Андерсън
Скритата империя (106)

104.
Нира

От ден на ден Нира все по-често бе в настроение за пеене. Макар че старата Отема изглеждаше разочарована от бавния й напредък в четенето на Сагата, пълното щастие на момичето не позволяваше дори на Желязната лейди да я гълчи. А и паметителят Вао’сх беше предложил група всеотдайни четци да помогнат за изпълнението на проекта. Отема бе доволна.

Връзката на Нира с престолонаследника Джора’х продължаваше вече месеци — крайно необичайно за него, и двамата го знаеха. Той беше вълнуващ и страстен, нежен и интелигентен. Нищо чудно, че се беше оказал отличен любовник. Сякаш единствената му цел бе да й достави удоволствие и младата жена му отвръщаше по същия начин.

Въпреки че вече беше с нея много по-дълго, отколкото с която и да било от другите му грижливо подбирани любовници, Джора’х винаги се връщаше за нейните целувки. Престолонаследникът изглеждаше по-запленен от зеленокожата терокска жрица, отколкото от най-екзотичните илдирийки. За него Нира бе невинна и мила. Макар да се отнасяше с уважение към благородния му ранг, тя не се вцепеняваше от почит към най-големия син на богоподобния маг-император. Това караше Джора’х да се чувства безкрайно по-свободно.

Но въпреки че много пъти се бяха любили и че бе наясно с доказаната оплодителна способност на престолонаследника, Нира се смая, когато разбра, че е бременна.

Беше подозирала седмици наред, ала не можеше да повярва на чудото. Това предполагаше невероятна съвместимост между генетиката на двете раси. Накрая обаче, след като пропусна цикъла си и забеляза промените в тялото си — неочаквано гадене, досадна умора дори под ярката илдирийска слънчева светлина, известно наддаване на тегло — вече не можеше да се самозаблуждава.

Спомняше си как лежеше върху пъстри възглавници до Джора’х в един затворен атриум, който гледаше към течащите нагоре водопади. Бяха свършили да се любят, но продължаваха да се държат за ръце с неугасваща страст и да се целуват, преминавайки към друга фаза от секса. Тя го попита за илдирийските расови типове и за връзките между тях.

— О, Нира, илдирийският геном е изключително… невзискателен. — Престолонаследникът се усмихна. — Нашият вид е адаптивен, възприема всяка особеност, която може да се окаже полезна, намира общи сегменти ДНК и ги съединява, за да се получи по-сполучлив хибрид. Ние взимаме най-доброто от всеки расов тип.

— Между човешките раси има известни външни разлики, но генетично всички са еднакви — каза Нира.

Джора’х се засмя и я целуна.

— Дори аз виждам, че не всички човеци са еднакви, Нира. Особено ти.

Сега, когато бе сама, тя докосна гладката кожа на плоския си корем. Още нищо не личеше, разбира се, но когато затвори очи, Нира се опита да си представи, че бебето расте в нея — нов живот. Отчасти неин, отчасти на Джора’х. Зачуди се кога ще усети мърдането му.

— Какво ще си? Син или дъщеря? — прошепна младата жена. Замисли се за смесената генетика на една зелена жрица и сина на мага-император. Възможностите изглеждаха безгранични и тя се усмихна, впечатлена от потенциала на това дете.

Когато станеше маг-император, Джора’х щеше да получи пълен достъп до тизма — телепатия, съвсем различна от връзката на Нира със световната гора. Чрез тизма магът-император се намираше на върха на разпръснат разум и усещаше всичките поданици на своята империя. Тогава тя завинаги щеше да изгуби своя любим. Джора’х щеше да се превърне в нещо друго, нещо, което едновременно щеше да е повече и по-малко, отколкото бе сега.

— С нетърпение ли чакаш този ден? — беше го попитала Нира.

— Този ден ще настъпи, независимо от моя възторг или моята боязън. Аз съм престолонаследник. Предопределен съм за маг-император. Тизмът ще е моето платно, върху което ще продължа шедьовъра на Илдирийската империя. Ще знам всичко и народът ще се отнася към мен като към бог. — Той пак я целуна. — Нямам възможност за избор.

Нира изпита страх и притисна голия престолонаследник към себе си. Усещаше топлата му кожа, изпъкналите му мускули, приятно горещия полъх на дъха му, милващ лицето й. Златните му плитчици пращяха като живо електричество.

— Но преди това трябва… ще трябва да…

Той допря пръсти до устните й.

— Никой мъж не копнее да го подложат на ритуална кастрация, но мен ме подготвят за това от дете. Засега работата ми е да разпространявам рода си сред различните илдирийски раси. По-късно работата ми ще е да ръководя мрежата на тизма, за да съм сърцето и ума на Илдирийската империя. — Престолонаследникът погали гладките й рамене. — Но това ще се случи най-рано след половин век. Не се тревожи, Нира. Нима самата мимолетност не прави любовта ни още по-сладка?

Можеше ли да не се съгласи?

Удивена, но невероятно щастлива от това, че носи детето му, Нира копнееше да се срещне с Джора’х. Трябваше да поговори с него. Ала той бе извънредно зает. След хидрогската атака в системата на Кронха 3 и ултиматума на чуждопланетния пратеник за преустановяване на ектипроизводството, магът-император държеше сина си до себе си. Тези ужасни обстоятелства бяха принудили престолонаследника — и всички губернатори, както и адар Кори’нх и другите командири от слънчевия флот — да обмислят положението.

Нира знаеше, че не е време за любов, и се успокояваше с мисълта за своята тайна. С нетърпение очакваше момента, когато щеше да може да я разкрие на Джора’х. Някой ден, когато задълженията му на наследник на великата империя прекалено му натежееха, тя щеше да му каже, да му предложи светлина в мрака. Беше сигурна, че той ще сметне това за истинско чудо.

Не искаше да се довери на строгата Отема и пазеше тайната си от нея и четеше Сагата на фиданките. Чудеше се дали ще си заслужи място в епоса, като роди първото дете на илдириец и човек. Нейното бебе, хибрид с такъв невероятен потенциал, някой ден можеше да извърши велики дела.

Скоро щеше да се наложи да каже на Отема за детето, ако старицата вече не знаеше от световната гора. Засега Нира оправдаваше любовта си към престолонаследника, мислеше за чувствата си към него и ги изричаше на глас, когато бе сама — споделяше всичко и с безкритичните фиданки, разбира се.

И вечно любопитната световната гора поглъщаше информацията с благосклонен интерес.