Кевин Андерсън
Скритата империя (43)

41.
Сарейн

Преди да замине за Земята, Сарейн обмисли как да стане идеална терокска посланичка, за да задоволи всички политически потребности и да е добра домакиня. Работата й щеше да е за благото на горския свят, както и на Ханзата. Базил Венцеслас й беше показал, че двата народа имат общи интереси и цели.

Да, Сарейн се различаваше от консервативната стара Отема, която неоснователно бе пречила на народа си да се развива в ханзейското общество. И все пак старицата беше нейна предшественичка и на Терок я уважаваха. Щеше да е от полза, ако успееше да получи благословията на съсухрената зелена жрица.

Сарейн запари чайник със силно кли. Стаята й се намираше високо в гъбения риф, където гъбената плът бе млада и стените все още бяха меки. Тук й харесваше, защото имаше повече слънце, отколкото на по-ниските етажи. Младата жена постави на масичката две чаши със стимулиращата напитка, едната за себе си, другата за Отема.

Докато чакаше гостенката си, тя се погледна в огледалото и упражни усмивката си, поправи посланическата одежда, която й беше връчила старицата, после поглади теранските гривни, подарени й от Базил в знак на неговото уважение към терокския народ и като прощален любовен дар.

Отема влезе точно на минутата и Сарейн се изправи, за да я посрещне. Изглеждаше невероятно стара! Кожата й беше тъмнозелена като нощна гора и имаше някаква суха твърдина — като дърво. Носеше оскъдното облекло на зелена жрица, без никакви украшения.

Когато видя посланическите одежди на Сарейн, Отема, изглежда, се обезпокои. Татуираните на лицето й статусни черти и символи за успехите й се набраздиха от многобройните й бръчки. Младата жена се зачуди дали бившата посланичка не изпитва носталгия по земните удобства и култура.

Сарейн се престори, че не забелязва мрачното настроение на предшественичката си.

— Нямаше те толкова много години, Отема, че така и не успяхме да се опознаем. — Наля кли на старицата и тя вдигна чашата си. — Преди да замина, за да поема новите си задължения на Земята, реших, че трябва да си поговорим. — Сарейн се усмихна. Налагаше се да изрече тези неискрени думи. — При целия си опит, сигурно можеш да ме посъветваш за много неща в отношенията с Ханзата.

— Ще споделя мислите си с теб, макар да не съм убедена, че ще ме послушаш — сковано отвърна Отема.

Сарейн се опита да не се намръщи на този безцеремонен отговор и отпи глътка от горещата напитка.

— Определено не си разочарована, че се връщаш в световната гора, Отема, нали? Заслужила си го след дългите си години служба.

— Световната гора винаги е балсам за човешката умора, независимо от това какви незабележими за нас надвиснали беди виждат дърветата. Не, не съм разочарована, че се връщам на Терок. Разочарована съм от теб, посланик Сарейн. — Тя използва титлата като обида и най-после седна с огромна неохота. — И се боя от вредите, които може да нанесеш.

Сарейн нехайно се усмихна и се опита да обърне всичко на шега.

— Трябва да ми дадеш възможност да се докажа, Отема. Учила съм на Земята и познавам нейните култури и обичаи. Всъщност сигурно не по-зле от теб разбирам политиката и търговията на Ханзата. — „Ако не и по-добре“ — помисли си тя.

Отема се намръщи.

— Ти си умно момиче, Сарейн, и изобщо не се съмнявам в способността ти да разбираш. — Тя отпи голяма глътка и замълча със затворени очи — поемаше енергията, която й даваха смлените семена от световно дърво. Зеленината на кожата й сякаш стана още по-жива.

— Надявам се обаче, че разбираш и деликатното положение на Терок. Лесно е да се отнасяш с презрение и нехайство към мястото, където си прекарала живота си. Едно нетърпеливо дете може да ни смята за безинтересни или скучни, но не позволявай на съблазните на бляскавите съкровища да те разсейват от онова, което наистина е важно. Такива цветя са пъстри и ярки, но цъфтят за кратко. Корените, от друга страна, стигат надълбоко и осигуряват продължителна стабилност.

На Сарейн й се прииска да изсумти презрително, ала се овладя и мъдро кимна.

— Много си права, Отема. Благодаря ти за прозорливостта.

Базил й беше разказвал колко досадна понякога е Отема. Старата посланичка без емоции или омраза бе отклонявала всички опити на Ханзата да наложи дори елементарен контрол над зелените жреци. Председателят знаеше, че не бива да се изпречва на пътя на Желязната лейди, защото Отема никога не отстъпваше.

При посланичеството на Сарейн обаче щяха да се променят много неща.

Навън в джунглата две чифтосващи се птици летяха и писукаха, шумоляха в листата и плашеха облак диамантени мушици. Отема изглеждаше разсеяна, сякаш я вълнуваха по-сериозни проблеми от амбициозната млада посланичка.

— Дърветата пазят много знания — и не споделят някои от тях, дори с нас.

Сарейн опита друг подход.

— Наясно съм с това, че тъй като не съм зелена жрица, не разбирам световната гора толкова добре, колкото теб. Но ще положа всички усилия и винаги ще поддържам връзка с други представители на жречеството. Световната гора ще знае всичко, каквото правя.

— Съмнявам се, че имаш намерение да позволиш на който и да било зелен жрец да участва в твоите… нека ги наречем частни консултации с председателя Венцеслас.

— Намекът й така смая Сарейн, че младата жена едва успя да се овладее. — Ти си убедена, че интимната ти връзка с председателя ти дава някаква власт над него, но те предупреждавам, че Базил Венцеслас не се поддава толкова лесно на манипулиране. Той действа много по-прикрито, отколкото може да разбере едно обикновено момиче.

Сарейн сви устни.

— След като остана без посланическото си наметало, Отема, изглежда, си забравила тактичността и дипломатичността си.

— Но не съм забравила истината, Сарейн — отвърна старицата. — Човек няма нужда от връзка със световните дървета, за да види нещо толкова очевидно. — Остави недопитото си кли, изправи се и се поклони официално.

— Мисля, че ти дадох повече съвети, отколкото искаше да чуеш, затова си тръгвам. — И тръгна към сводестата врата в меката стена. — Играй си игричките, Сарейн, но никога не забравяй коя си и къде си родена. Дърветата предусещат невероятно тежко време, макар че не казват дори на зелените жреци какво ни очаква. И ще дойде ден, когато ще си щастлива, че имаш съюзници на Терок.