Кевин Андерсън
Скритата империя (84)

82.
Престолонаследникът Джора’х

Обвързан от културни задължения, престолонаследникът Джора’х водеше безкрайна върволица от любовници-молителки в личните си покои. Някои от жените бяха екзотични, други — безплътни и красиви, трети — странни и яки. Те представляваха различните типове на илдирийската раса.

Джора’х проучваше дългия списък от перспективни партньорки, но не можеше да прогони от ума си мислите за очарователната Нира Кали. Беше прочел имената на молителките от собствената си раса и бе разгледал образите на красавиците. Неговите помощници щяха да обсъдят данните на предишните избрани от него любовници, така че да не изглежда, че има предпочитани расови типове. Джора’х трябваше да е справедлив към народа си.

Ала повече от всичко друго желаеше Нира. Зеленокожата съблазнителна жена от Терок изпълваше мислите му. Никоя от жените в каталога не можеше да се сравнява с нейното невинно, темпераментно очарование.

Накрая престолонаследникът избра наслуки — певица, която дойде при него чуруликаща и развълнувана. Големите й тъмни очи бяха ококорени, усмивката и гладкото й тяло копнееха да му доставят наслада. Казваше се Ари’т — съобщи му името си, като го изпя с музикални ноти, вместо да произнесе по-познатите звуци.

Веселият смях на Джора’х бе груб гърлен звук в сравнение с мелодията, която се лееше като мед от устата на Ари’т. Топазените му очи заблестяха като звезди, когато одобрително погледна стройната певица.

— Поднасям ти своята най-дълбока благодарност, че ме избра, престолонаследнико — каза Ари’т и свърши изречението с нова мелодия. — Надявам се да ме харесаш като партньорка.

Джора’х копнееше да забрави фантазиите си за Нира. Отпусна се на мекия си стол и се възхити на красивото тяло на певицата.

— Ти си прекрасна, Ари’т.

Тя го погледна, изпълнена с благоговение и нервност, замаяна от невероятния си късмет. Джорах притвори очи. Без да направи справка със списъка, не си спомняше дали някога е избирал представителка на певческата раса.

Гърдите на Ари’т бяха широки, ребрата й изпъкваха, за да поберат могъщите й дробове. Гърлото й бе уголемено, за да вмести симфонията от деликатни гласни струни. Тя имаше най-прелестния глас, който престолонаследникът беше чувал. Навярно притежаваше способността да разплаче публиката, да я разсмее или да я накара да се влюби.

— Първо ми попей, Ари’т. — Гласът му предрезгавя: изпитваше известно опасение от онова, което певицата може би щеше да е в състояние да направи.

— За мен е чест, престолонаследнико. — И от устата й рукна вихрена река от музика, мелодии и звуци, които не се нуждаеха от думи или стихове, а само от пъстрия кристал на самия звук. Джорах седеше като хипнотизиран.

Десетилетия наред, откакто бе станал пълнолетен, помощниците му поддържаха списък от жени, подали молба да станат негови любовници. Той усърдно беше изпълнявал дълга си, грижливо бе избирал и беше смесвал благородната си кръв с по-нисши раси. Бе имал за партньорки плувкини и люспести. Беше лягал с жени от най-нехуманоидни типове. Всички раси притежаваха достойни за възхищение особености и Джора’х бе намирал красота и сила във всяка от тях, макар че други благородници може би щяха да откриват само грозота.

Престолонаследникът проявяваше доброта и уважение към всяка своя партньорка, въпреки че никога не бе очаквал да се влюби. Дори когато лягаше с партньорки, които намираше за непривлекателни, Джора’х внимаваше да не се почувстват унизени или неподходящи.

Особено добре си спомняше една висока, свирепа наглед женска от воинската раса, която беше оплодил предишната година. Маг-император Сайрок’х бе направил всичко възможно, за да внуши на най-големия си син, че всеки илдирийски расов тип има своята уникална роля в Империята и че е дълг на Джора’х да почита всички. Освен това престолонаследникът беше имал достатъчно разкошни и екзотични любовници, за да компенсират евентуалните неприятности, които бе изтърпял. Всъщност Джора’х си спомняше, че с женската от воинската раса бе правил най-изтощителния и атлетичен секс в живота си.

Песента на Ари’т го носеше сред мислите и спомените му и той забрави къде се намира. Мелодията на певицата постепенно се промени, стана по-богата, невероятно еротична. Джора’х усети, че е непоносимо възбуден, точно каквото беше намерението на певицата.

Тя му заговори с музиката си, съблазни го с гласа си. Задъхан, Джора’х се приближи към нея. Дълбокият гърлен напев на Ари’т продължи да звучи, докато той жадно я целуваше, прокарваше устните си по лицето и дългата й стройна шия. Златната му коса пращеше и се мяташе като електрическа буря около главата му.

Странно, въпреки че се любиха страстно, мислите на Джора’х отново се отклониха, въображението му се насочи към красивата и скромна Нира… която толкова много се различаваше от всички илдирийки.