По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Мери, Мери
Автор	Джеймс Патерсън
Първо издание	октомври 2006 г.
Оригинален език	английски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

97

Сигурно бе видяла кобура под сакото ми. Само за секунда се добра до него и ръката й се озова върху дръжката на моя Глок.

— Не! — креснах. — Мери!

Инстинктивно я отблъснах назад в стола й, но пистолетът се измъкна от кобура и сега бе в нея. Зърнах невиждан досега блясък в очите й, дяволски налудничав.

Хвърлих се към нея, сграбчих китката й с едната си ръка, а пистолета с другата. Продължавах да крещя името й.

В следващата минута двамата се боричкахме на стола, докато накрая той се строши с трясък.

Не усетих кога ни заобиколиха. Не можех да откъсна поглед от нея.

Настръхнала, със зачервено от ярост лице, тя ме удари силно с юмрука си. Едното ми коляно я притискаше върху гърдите, а с ръка държах китката й, притискайки пистолета към пода, но тя се оказа доста силна.

Пръстът й вече бе на спусъка на пистолета. Тя се напрегна, насочи дулото към себе си и дори наведе глава, за да посрещне изстрела. Много добре знаеше какво прави.

— Не! Мери!

Благодарение на резкия прилив на адреналин и на гнева ми срещу нейната съпротива, аз напрегнах силите си и успях да повдигна ръката й към тавана. А после я дръпнах обратно надолу, много силно, към пода.

Пистолетът произведе изстрел. Куршумът срещна стената на стаята за разпити, а оръжието най-после се изплъзна от пръстите й. Сграбчих го, макар изстрелът още да ехтеше в ушите ми.

После настъпи кратък миг на затишие.

Мери престана да се съпротивлява. И тогава се повтори сцената от предишния ден, полицаите наскачаха едновременно върху нея. Обкръжиха я отвсякъде, въпреки отчаяната й съпротива.

Докато я отвеждаха, чувах неудържимите й ридания:

— Дечицата ми, дечицата ми, горките ми дечица… Къде са ми децата? О, къде? О, къде? Какво направихте с децата ми?

Гласът й заглъхна нататък по коридора, докато накрая зад гърба й се затръшна някаква тежка врата и тя остана зад нея. Никак не бе чудно, че не получих разрешение за още един разпит.

И за да се влошат нещата съвсем — ако това въобще бе възможно, видях Джеймс Тръскот на излизане от сградата. Беше заобиколен от репортери, скупчили се пред сградата в очакване дори на най-незначителните новини.

Той се провикна към мен:

— Как е успяла да се добере до пистолета ти, доктор Крос? Как си допуснал да стане това?

Очевидно Тръскот вече се бе докопал до историята.

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Патерсън Мери, Мери (97)

Метаданни

Данни

Мери, Мери

Информация

История

Сваляне / Връзки

Статия

97

Джеймс Патерсън
Мери, Мери (97)