Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mary, Mary, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
ultimat (2009)
Разпознаване и начална корекция
Ti6anko (2009)

Издание:

Джеймс Патерсън. Мери, Мери

Издателска къща „Хермес“, 2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Мария Владова

Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов

ISBN 954–26–0462–9

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Мери, Мери
АвторДжеймс Патерсън
Първо изданиеоктомври 2006 г.
Оригинален езиканглийски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

34

— Госпожо Джонсън, бихте ли ни разказали със свои думи защо сте точно тук днес?

Чудех се дали някой друг, освен мен забеляза колко изнервена е Кристин, докато отиваше към мястото за даване на свидетелски показания. Непрекъснато преплиташе пръстите на ръцете си, очевидно неспособна да прикрие треперенето им. Лицето ми се изкриви в мъчителна гримаса, а стомахът ми се сви на топка. Мразех да я гледам такава, дори и сега, при тези ужасни обстоятелства, предизвикани от самата нея.

Докато отговаряше на въпросите на Ан Билингзли, гласът на Кристин звучеше уверено и непоколебимо, сякаш напълно се владееше.

— На моя син му е необходим добре уреден живот и спокоен дом. Искам да му подсигуря онази семейна хармония, от която — уверена съм в това — той се нуждае. Но повече от всичко искам да съм спокойна за него.

Ан Билингзли стоеше на мястото си с непоколебимата увереност, че ще спечели делото.

— Бихте ли обяснили нещо повече за събитията, довели до раздялата ви с господин Крос?

Кристин сведе очи и за миг застина така, сякаш се опитваше да се овладее. Не можех да си представя, че се преструва или играе. Именно нейната последователност бе една от причините да се влюбя в нея навремето и да я обичам толкова силно в онзи предишен и така далечен живот.

— Веднага след като забременях, бях похитена и държана като заложница цели десет месеца — изрече тя и вдигна гордо глава. — Хората, които ме отвлякоха, искаха да наранят Алекс. И когато този ужасен период отмина, оказа се, че ми бе невъзможно да се върна към нормален начин на живот с него. Искаше ми се, но не можех да се насиля.

— Само заради протокола. Под „Алекс“ имате предвид господин Крос?

Не каза нито агент Крос, нито дори доктор Крос, а само Крос. Нейната адвокатка не пропускаше момента да се възползва дори от най-дребната възможност да вбие клин между нас.

Кристин потрепна, но след малко отговори на въпроса на защитничката си:

— Точно така.

— Благодаря ви, Кристин. А сега бих искала пак да се върнем към една наглед маловажна подробност. Тук е записано, че вашият син се е родил в Ямайка, докато сте била похитена. Вярно ли е това?

— Да.

— Но къде по-точно го родихте? В някаква болница в Ямайка или в домашни условия при съответните медицински грижи?

— Не. Това стана в една невзрачна барака сред дърветата, в джунглата. Доведоха ми някаква местна акушерка, която обаче не говореше английски или поне аз не успях да се разбера с нея, пък и въобще нямаше никакви условия за предродилна помощ. Бях изключително благодарна на съдбата, че Алекс младши оцеля и продължи да се развива напълно нормално. На практика в онези месеци с него живеехме в затворническа килия.

Госпожа Билингзли се надигна, прекоси залата и подаде на Кристин хартиена кърпичка, за да попие сълзите си.

— Госпожо Джонсън, това отвличане, последица от вашата връзка с господин Крос, ли беше първият случай в живота ви, когато сте била подлагана на насилие?

— Възразявам! — скочи на крака Бен Абаджиян.

— Ще перифразирам въпроса си, Ваша чест. — Ан Билингзли отново се обърна към Кристин с типичната адвокатска усмивка на лицето си. — Имаше ли и други инциденти, характеризиращи се с насилие, преди или след раждането на сина ви, които да са били свързани с професионалните задължения на господин Крос и да са ви засегнали пряко?

— Имаше няколко подобни случая — заяви Кристин без никакво колебание. — Първият път беше малко след като се запознахме. Моят съпруг беше убит от някой, който Алекс издирваше във връзка с друго ужасно убийство. А малко по-късно, точно след раждането на сина ни, който по това време живееше във Вашингтон с баща си, знам, че поне веднъж Алекс младши е бил измъкван от къщата посред нощ, за да бъде гарантирана безопасността му. Всъщност всички деца на Алекс Крос тогава са били изведени от дома му, защото някакъв сериен убиец го преследвал.

Ан Билингзли се върна при масата на обвинението и остана там в очакване. Накрая измъкна от кафявата си папка купчина фотографии.

— Ваша чест, бих искала да предоставя на вашето внимание тези веществени доказателства. Те недвусмислено доказват каква е била обстановката в дома на господин Крос през нощта на тази аварийна евакуация. На тях можете да видите как синът на моята клиентка е изнесен от дома си от един мъж, който дори не е член на семейството, сред очевидна суматоха.

Идеше ми да се разкрещя, за да изтъкна собствените си възражения срещу това така наречено доказателство. Отлично знаех, че въпросният мъж бе Джон Сампсън, а не някакъв неизвестен полицай, който носеше на ръце малкия Алекс през онази изпълнена с драматизъм нощ. Нощта, в която Кристин бе наела някакъв фотограф, в ролята на частен детектив, да дежури пред дома ми. Тогава никой не бе изложен на опасност, защото ние проявихме благоразумие и действахме изключително бързо. Но фотографиите говореха за нещо съвсем друго или поне такова бе впечатлението, което оставяха на пръв поглед.

После стана още по-зле.

Ан Билингзли принуди Кристин да си припомни редица подвеждащи събития, всичките касаещи моята професия, като на практика вмъкваше думите си в нейната уста. Тази клоунада завърши с ваканцията в Дисниленд, която нейната адвокатка описа с ужасяващи подробности, криещи безброй опасности за малкия Алекс, когото съм бил „изоставил“, за да се впусна в преследването на някакъв психопат в Южна Калифорния, който също тероризирал моето семейство.