Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mary, Mary, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
ultimat (2009)
Разпознаване и начална корекция
Ti6anko (2009)

Издание:

Джеймс Патерсън. Мери, Мери

Издателска къща „Хермес“, 2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Мария Владова

Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов

ISBN 954–26–0462–9

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Мери, Мери
АвторДжеймс Патерсън
Първо изданиеоктомври 2006 г.
Оригинален езиканглийски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

93

— Отдръпни се настрани, Крос! — процеди Фийлдинг, още преди да съм се приближил към него. Натъкнах се на него пред тротоара срещу къщата на Мери Уагнър, където обсъждаше нещо с един от своите подчинени.

Целият квартал се бе преобразил от нормално кътче в едно от предградията на града в шумна и оживена полицейска сцена, каквато местните хора никога не бяха виждали тук. Нито пък искаха да видят.

Улицата бе задръстена от петнайсетина полицейски коли, в познатите черни и бели цветове, като върху повечето от тях още продължаваха да примигват полицейските буркани.

Покрай оградата бе опъната яркожълта маркираща лента. Подвижни дървени бариери бяха поставени от всичките страни на къщата, за да удържат наплива на зяпачите, които искаха да зърнат по-отблизо края на това вълнуващо криминално разследване.

Мери Смит живеела тъкмо в тази къща. Можеш ли да повярваш? Съвсем близо до нас?

Видях, че два микробуса с новинарски екипи вече бяха заели позиции наблизо. Запитах се дали Мадъкс Фийлдинг не е уредил предварително мащабното медийно отразяване на голямото събитие. Това още повече ме подразни.

— За какво е всичко това? — викнах му в лицето.

Но срещнах само доволно ухилената му физиономия, когато най-сетне благоволи, макар и неохотно, да се извърне към мен.

— Ти провали един много важен разпит, да не споменавам, че застраши и нейната, и моята безопасност. При това напълно ненужно. Можеха да ме застрелят. Тя също можеше да бъде застреляна. Превърна в цирк този арест. Ти си позор за ЛАПУ.

Не знаех кой ни слуша в момента, нито пък ме интересуваше. Само се надявах думите ми да го засрамят. Той явно не разбираше от друг език. Ала лицето му остана непроницаемо.

— Агент Крос…

— Идва ли ти наум, че току-що провали шанса да я склоня към самопризнание?

Не са ми нужни нейните признания! — изкрещя той. — Не се нуждая от тях, понеже разполагам с нещо по-добро.

— За какво говориш?

Той кимна високомерно. В нашата професия информацията бе по-скъпа от всичко, а сега той разполагаше с нея. Дяволите да го вземат, какво криеше от мен?

— Не виждаш ли, че съм много зает? — озъби ми се Фийлдинг. — Ще съставя рапорт до ФБР, при това колкото е възможно по-скоро.

Но аз не го оставих на мира.

— Ти ми каза, че ще ми дадеш време да поговоря с нея. Имах твоята дума!

Той вече се бе извърнал с гръб към мен, но сега се наложи отново да ме погледне в лицето.

— Казах ти, Крос, че ако нещо се промени — край на разпита ти. Точно това ти казах.

— И какво, по дяволите, се е променило?

— Майната ти, агент Крос. Не съм длъжен да ти давам обяснения.

Нахвърлих се срещу него и навярно точно това искаше той. Двама от неговите биячи се изпречиха между нас, за да ни разтърват. Изтласкаха ме безцеремонно назад. Тъкмо навреме, но щях да се чувствам дяволски по-добре, ако бях успял да изтрия циничната усмивка от лицето му, а още по-добре, ако му бях сменил физиономията. Откопчих се от двамата полицаи и побързах да се отдалеча.

Още не се бях успокоил напълно, а вече набирах един номер на клетъчния си телефон.

— Джийн Галета.

— Обажда се Алекс Крос. Знаеш ли нещо за ареста на Мери Смит?

— Благодаря, добре съм. А ти как си?

— Извини ме, Джийн, но все пак… знаеш ли нещо? В момента се намирам пред нейната къща. Тук цари невероятна суматоха. Няма да повярваш как всичко се обърка.

Джийн обаче не бързаше да ми отговори.

— Вече не работя по този случай.

— Ще получа ли друг отговор, ако се видим?

— Може би.

— Тогава дай ми шанс. Моля те, Джийн. Нуждая се от помощта ти. Нямам време за безцелно лутане.

Гласът й най-после омекна.

— Какво се е случило там? Струваш ми се наистина разстроен.

— Да, разстроен съм. Всичко се провали. Тъкмо бях по средата на беседата с нея, когато екипът на ЛАПУ нахлу с гръм и трясък, като клоун на циркова арена. Всичко беше абсурдно, Джийн, и ненужно. Фийлдинг явно знае нещо, но не иска да го сподели с мен.

— Ще ти спестя усилията — рече Джийн. — Тя е тази, която търсим. Тя е извършила всички онези убийства, Алекс.

— Откъде знаеш? Откъде знае ЛАПУ? Какво става?

— Помниш ли космите, които бяха намерени в киното, където бе убита Патриша Бенет? Е, взели са косми за проба от пуловера на Мери Уагнър в шкафчето й в хотела. Резултатите пристигнаха преди малко. Космите са идентични. Това даде основание на Фийлдинг да се разпореди за ареста.

Мислите ми трескаво се лутаха, докато обработвах и систематизирах новополучената информация.

— Виждам, че си свършила добра работа, макар официално да си отстранена от случая — изрекох накрая аз.

— Просто го дочух случайно.

— А да си дочула къде ще бъде отведена?

Джийн се поколеба, но само за миг.

— Провери в участъка около Ван Найс[1]. Намира се на Силмар Авеню. Но ще е по-добре да побързаш. Няма да остане там задълго.

— Веднага тръгвам.

Бележки

[1] Van Nuys Airport е сред четирите летища на Лос Анджелис: едно от най-натоварените в света. — Б.пр.