Джеймс Патерсън
Мери, Мери (65)

65

Причината да се усъмня в показанията на свидетелката Бетина Роджърс не бе в гледката, която тя представляваше — сложна плетеница от татуировки по краката и ръцете и половин дузина сребърни халки, които бе нанизала по най-различни места на лицето си. Всъщност Бетина Роджърс беше добър свидетел. По-скоро ме смущаваше това, с което се отличаваха нейните показания. Бяха доста объркани, повърхностни и не вдъхваха доверие. Но в това нямаше нищо учудващо. Едно изследване на ФБР бе установило, че достоверността във всички свидетелски показания не надхвърля петдесет процента, дори да бяха снети само минути след съответния инцидент. А в случая с този разпит бяха изтекли най-малко два часа.

Въпреки гореказаното Бетина Роджърс оставаше непоколебима в показанията си.

— Бях на паркинга и се канех да включа запалването и да потегля с колата си — повтори тя за трети път.

— И тъкмо тогава един пикап изскочи зад мен и пое по пътя, право към булевард „Санта Моника“. Обърнах се да видя какво го караше да бърза толкова. Сигурна съм, че беше тъмносин. А пък че беше пикап, съм още по-сигурна, защото майка ми има такъв. Возила съм се в него толкова много пъти, милиони пъти, тъй да се каже, че познавам много добре тези коли. Беше много забавно, щото мама винаги караше като луда. — Млъкна за кратко. — А после пикапът взе рязък завой на ляво на излизане от паркинга. Е, това е всичко, което знам. По дяволите, мога ли най-сетне да си тръгвам?

Джийн Галета бе готова да я освободи, може би защото съвсем й бе дотегнало от нея, но аз настоях да й задам още няколко въпроса, чиито отговори ме интересуваха.

— Имаше ли някакви знаци по колата? — попитах аз.

— Например стикери, нещо нарисувано, нещо — каквото и да е, стига да е отличаващо се?

Тя сви рамене.

— Видях колата отстрани, пък и както вече ви казах, тя профуча много бързо покрай моята кола. Но съм сигурна, че беше пикап. Само че не видях табелата с номера или нещо друго по-отличително.

— А какво можете да ми кажете за шофьора? Видяхте ли го въобще? Имаше ли и още някой в колата? Искам да кажа, само един човек ли имаше вътре?

Бетина разсеяно започна да опипва сребърната халка на веждата си, докато размишляваше върху последния ми въпрос. Гримът й бе тежък, плътен и тъмен, с изключение на солидния слой пудра по страните. Не знаех какво представляваше Бетина Роджърс, но тя ми напомняше за модата в предградията, според която младите, без никой да ги кара, упорито се правеха на вампири. Преди няколко години имах един криминален случаи, които ме застави да се занимая и с тази страна на съвременната „култура“. Та тогава узнах колко много хора отчаяно се опитваха да си придадат колкото се може по-зловещ вид, нещо като варварите от древните германски племена.

Накрая, след като приключи с мисленето, Бетина поклати глава.

— Искате от мен да кажа, че вътре е имало жена, нали? Заради случая, който разследвате? По дяволите, сега всички говорим само за онзи шибан Холивудски преследвач, за онази мръсница, която избива всички, които не й се харесват, нали? Само не се опитвайте да ме лъжете. Аз вече знам, че ме питате за нея. Едно от ченгетата навън вече ми го подшушна на ухото.

Нищо не й отвърнах. Оставих я да си мисли още малко, но накрая тя сви отново рамене.

— Онзи син пикап ми се стори като прилеп, излетял от ада. Стрелна се покрай мен ужасно бързо, а после отби наляво. Това поне го знам със сигурност. И това е окончателният ми отговор.

Фактът, че тя не бе склонна да сподели с мен повече подробности, съвсем подкопа доверието ми в нея. Невероятно е колко много хора са склонни към обратното, дори понякога започват да си измислят, само и само да угодят на този, който води разпита. След няколко минути благодарих на Бетина за времето, което ми бе отделила, и я пуснах да си върви.

После потърсих детектив Джийн Галета, за да споделя с нея изводите и предположенията си. Срещнахме се в стаята за гости на втория етаж. Джийн ми съобщи, че още един от посетителите на хотела е потвърдил разказаното от Бетина.

— Някъде към два часа той видял един голям тъмносин пикап да потегля с голяма скорост от паркинга. Гледал от прозореца на стаята си на третия етаж. Не видял повече подробности, но спомена, че не било изключено шофьорът да е бил жена.

— Това още не означава, че наистина става дума за Мери Смит — възразих й аз. — Но все пак дори и това е огромен напредък за разследването. Поне двама души са видели една и съща кола да потегля стремглаво от хотелския паркинг.

Джийн мълчаливо кимна, обмисляйки казаното от мен.

— Е, тогава пред нас остава въпросът за шестдесет и четири хиляди долара: доколко да следваме тази посока?

Разбира се, имаше много рискове и аз откровено ги обясних на Джийн, отчасти заради нея, отчасти заради мен.

— Времето не е на наша страна. Мери Смит не показва признаци за намаляване на активността си. Точно обратното — тя като че ли все повече се усъвършенства. Но ние разполагаме с едно важно предимство — да използваме медиите, за да ускорим издирването, ако искаш точно това. От друга страна, хората вече са толкова изплашени, че ще бъдат готови да се нахвърлят срещу всеки син пикап, който им попадне пред очите. А може би и срещу всякакви други автомобили, стига да са боядисани в синьо. Ако тези убийства взривяват твоето спокойствие, то обществото има още повече основания да не вярва на властите. Но ако това ти помогне да се добереш до Мери Смит, тогава всичко ще бъде наред и дори ще те обявят за герой.

— Прилича на руска рулетка — сухо отбеляза тя.

— Е, това е името на играта — кимнах аз.

— Но аз не искам да бъда герой.

— Тази възможност също е включена в играта.

Тя най-после ми се усмихна.

— Американския Шерлок Холмс. Не съм ли го чела вече някъде? За теб?

— Не вярвай на всичко, което четеш.

Като че ли чувах часовника да тиктака в главата й. Или това бяха ударите на сърцето й?

— Добре — рече тя и погледна часовника си. — Да вървим. Ще трябва да го съгласувам с шефовете си, но ако тръгнем още сега, ще успеем да стигнем до залата за пресконференции преди новините. — Джийн се спря пред вратата. — Господи, дано това, което правя, не се окаже грешка.

— Просто върви.

— Ела с мен, Алекс. Става ли?

— Добре — кимнах. — Въпреки забележката за Шерлок Холмс.