Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mary, Mary, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 39 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън. Мери, Мери
Издателска къща „Хермес“, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Мария Владова
Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов
ISBN 954–26–0462–9
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Мери, Мери | |
| Автор | Джеймс Патерсън |
|---|---|
| Първо издание | октомври 2006 г. |
| Оригинален език | английски език |
„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Серия убийства в Холивуд, САЩ.
Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.
Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.
104
В осем и четиридесет и пет на следващата сутрин аз се озовах в стаята за разпити, която много малко се отличаваше от предишната, в която за последно бях разпитвал Мери Уагнър.
Пазачът я доведе точно навреме — почти на секундата. Веднага констатирах, че неколкодневните напрегнати разпити са й стрували много.
Тя дори не искаше да ме погледне, а само изчака стоически, докато полицаят закопча белезниците й за крака на масата.
После се отдръпна до стената край вратата. Това никак не ми хареса, но не се заех да споря. Може би ако се стигнеше до втори разпит, щях да се опитам да издействам някакво облекчаване на режима й.
— Добро утро, Мери.
— Здравей.
Гласът й звучеше неутрално, като издаваше минимални усилия от нейна страна да се съобразява с правилата на възпитанието. Все още не ме бе погледнала в лицето. Пък и защо й трябваше да ме гледа?
— Нека първо да ти обясня защо съм тук — започнах. — Мери, слушаш ли ме? — Никаква реакция. Бе стиснала зъби, загледана в една точка някъде на стената. Усетих, че все пак ме слушаше, ала не искаше да го покаже. — Ти вече знаеш, че срещу теб има събрани много веществени доказателства. Мисля също, че все още има известни съмнения около твоите деца.
Тя най-после вдигна глава. Изгледа ме така пронизващо, че погледът й сякаш се врязваше в черепа ми.
— Тогава няма за какво да говорим.
— Всъщност има.
Извадих писалката си и я поставих върху масата до един празен лист хартия.
— Мисля, че ще ти допадне идеята да напишеш писмо до Брендан, Ашли и Адам.