Джеймс Патерсън
Мери, Мери (109)

109

След всичко това вече престанах да си водя бележки. Едва ли щях да се нуждая от онова, което досега не бях успял да запиша. Откъм кухнята се дочу някакво свистене и аз не издържах. Запитах госпожа Лапиер на какво се дължи този странен шум. Никога не бих се досетил, че това бил шумът от работата на нейния дехидрататор, с който приготвяла еленското месо за изсушаване.

— А къде бяха родителите на Мери през цялото това време? — попитах аз, когато реших да се върна към кръга на стандартните въпроси.

Госпожа Лапиер отново поклати глава. Сетне ми доля кафе в чашата, докато нейният съпруг продължи да обяснява:

— Мисля, че Рита почина, когато Мери беше само на пет години. Тед я отгледа сам или почти изцяло сам, макар че май не си даваше много труд. Е, в това няма нищо незаконно, но е доста тъжно. А по-късно и той умря. Мисля, че бе в годината, в която се роди Брендан.

— Той пушеше като комин — намеси се Мадлин. — Отнесе го ракът на белите дробове. Съдбата никога не се смили над горкото момиче.

— След като Джордж Болак я изостави, Мери свърза живота си с друг мъж, който понякога поработваше като механик. Името му беше Джон Константин.

— Той бе започнал да се навърта около Мери още от по-рано, когато тя беше бременна — продължи Мадлин. — Не беше никаква тайна. Всички тук знаеха. А когато Адам навърши шест месеца, Джон на свой ред си отиде.

Сега думата взе Клод:

— Ако трябва сега да гадая, бих казал, че именно оттогава тя е започнала да превърта, но това никой не може да докаже със сигурност. Ако не се виждаш с някого за известно време, просто си казваш, че е много зает с нещо и така нататък. И ето че един ден — бум! Така стана. Сигурно е превъртяла. Изглеждаше внезапно, но вероятно не е било. Сигурен съм, че дълго време се е натрупвало в нея.

Отпих от кафето си и внимателно отхапах от домашните сладкиши на госпожа Лапиер, които ми бе сервирала с кафето.

— Бих искал сега отново да се върнем към деня на убийството. Какво обяснение даде Мери, когато я заловиха, шерифе?

— Това се оказа най-трудното в цялата история. Или поне така беше според онова, което още си спомням. След арестуването й ние така и не можахме да изтръгнем някакво обяснение от Мери за тези убийства.

— Всичко, което можете да ми кажете, ще ми бъде от полза. Опитайте се да си спомните още нещо, шерифе.

Мадлин въздъхна дълбоко и отпусна длан върху ръката на съпруга си, облегната на възглавницата на дивана. И двамата изглеждаха солидни, здравомислещи и уравновесени, като фермерите от доброто старо време. По нищо не приличаха на Мери Уагнър.

— През онзи ден тя им организирала нещо като пикник. Отвела ги надалеч в гората. По-късно открихме мястото, но съвсем случайно. Именно там ги застреляла. Първото си дете, после второто и накрая третото. Всичките с по един куршум в тила.

— Следователят по делото изказа предположението, че ги е накарала да си легнат, все едно да подремнат. Предполагам, че първо е убила първите си две деца, по-големите, защото бебето не можело да й избяга.

Изчаках търпеливо шерифът да продължи. Знаех, че макар да бе изтекло толкова много време оттогава, дори и сега не му бе лесно да си спомня за това.

— Беше увила грижливо и трите телца с по едно одеяло. Още помня онези стари армейски одеяла, които бе използвала. Ужасна гледка. След това, изглежда, ги отнесла обратно у дома и там обезобразила лицето на Ашли с ножа. Цялото лице и само нейното. Кой знае защо го е сторила. Никога няма да забравя онзи кошмар. Иска ми се да го забравя, ала не мога.

— Вие ли бяхте първият, който ги откри? — запитах.

Той кимна.

— Обади се шефът на Мери и ми съобщи, че от няколко дни не я е виждал. По онова време тя нямаше телефон в дома си, затова отидох дотам. Мислех си, че ще е най-обикновена проверка. Мери излезе на вратата, сякаш нищо не се бе случило, но аз го подуших. В буквалния смисъл на думата. Въобще не си го измислям. Беше ги напъхала в големите куфари в мазето — можете ли да си представите каква воня се разнасяше, след като всичко това ставаше през август — просто ги бе оставила там. Предполагам, че е блокирала ужасната воня, както всичко останало. Все още не мога да намеря обяснение за случилото се. Дори и сега, след всичките тези години.

— Понякога няма обяснение — отбелязах аз.

— Както и да е, тя изобщо не оказа никаква съпротива. Отведохме я съвсем спокойно.

— Навремето беше огромна сензация — намеси се Мадлин.

— Точно така. Цяла седмица по вестниците писаха за това и всички узнаха къде се намира Дерби Лейн. Надявам се никога вече да не се повтори.

— А дали някой от вас се е виждал с Мери след осъждането й?

И двамата съпрузи Лапиер едновременно поклатиха глави. След десетилетия съвместен живот ясно си личеше колко силна бе връзката между тях.

— Не знам дали някой някога я е посещавал — обясни ми Мадлин. — Това не е от нещата, за които човек иска да си спомня, нали? Ние, тукашните хора, обичаме да се чувстваме сигурни. Не, не мога да кажа, че всички й обърнаха гръб. Беше по-скоро… не знам как точно да го назова. Като че ли никога не бяхме познавали Мери.