По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Мери, Мери
Автор	Джеймс Патерсън
Първо издание	октомври 2006 г.
Оригинален език	английски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

95

— Мери, помниш ли ме от вчера? — попитах я аз веднага щом пазачът излезе в коридора. Взех стола и седнах срещу нея. Голата маса, само двадесет на тридесет сантиметра, намираща се между нас, беше завинтена за пода. Вътре в стаята беше студено и неуютно, понеже ставаше някакво течение.

— Вие сте господин Крос, нали — едва чуто изрече тя. — Крос, агент от ФБР. Извинете, съжалявам.

— Имаш добра памет. А знаеш ли защо си тук?

Тя видимо се напрегна, макар че това трудно се забелязваше на фона на общата й отпуснатост.

— Те мислят, че аз съм жената. Те ме обвиняват за убийствата. — Сведе поглед към пода. — Убийства. Повече от едно. На всичките тези хора от Холивуд. Те мислят, че са мое дело.

Наистина се зарадвах, когато я чух да казва „те“. Това означаваше, че аз все още бях потенциален съюзник според нейното разбиране на ситуацията. Може би въпреки цялата бъркотия щеше да сподели с мен някаква тайна. Но можеше и нищо да не ми признае.

— Ако не желаеш, няма да говорим за това сега — предложих й аз.

Тя примигна, сякаш се опитваше да се съсредоточи върху това, което й казвам. Присви очи към мен, но сетне отново ги впери в пода.

— Искаш ли нещо? Да не си жадна? — попитах аз. Искаше ми се с мен да се чувства колкото е възможно по-удобно, но освен това изпитвах желание да помогна на тази жена. Изглеждаше ужасно. Вероятно бе много силно наранена.

Сега тя вдигна глава и очите й затърсиха моите.

— Мога ли да получа чаша кафе? Или ще бъде затрудняващо?

Кафето пристигна и Мери пое картонената чашка с пръстите си, отпивайки с наслада, която не очаквах да забележа у нея. Кафето като че ли малко я тонизира.

Продължи да ме гледа неспокойно, докато разсеяно оправяше разчорлената си коса.

— Благодаря.

Очите й малко просветнаха и аз си спомних колко приветливо ми се стори лицето й при срещата ни вчера.

— Мери, имаш ли някакви въпроси за всичко, което се случва около теб? Сигурен съм, че имаш какво да ме питаш.

Тя се присви. Явно емоционално бе много лесно наранима. Внезапно очите й се наляха със сълзи. Само кимна, без да отрони нито дума.

— Какво има, Мери?

Тя отклони поглед към ъгъла на стаята, откъдето ни наблюдаваше камерата. Знаех, че поне половин дузина полицейски служители и специалисти по съдебна психиатрия са заели седалките в съседното помещение, намиращо се само на три-четири метра от тази стая.

Мери като че ли отгатна мислите ми. Затова, когато заговори, тя почти шепнеше.

— Те не искат да ми кажат нищо за децата ми. — Лицето й се сгърчи, докато се бореше с напиращите сълзи.

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Патерсън Мери, Мери (95)

Метаданни

Данни

Мери, Мери

Информация

История

Сваляне / Връзки

Статия

95

Джеймс Патерсън
Мери, Мери (95)