Джеймс Патерсън
Мери, Мери (33)

33

Адвокатът на Кристин — г-жа Ан Билингзли — зае мястото си от лявата й страна. Бен пък се настани отдясно на мен, така че двамата не можехме да се видим. Може би беше за добро. Точно сега не исках да я виждам. Не мога да си спомня някога да съм бил толкова ядосан на някого, особено на човек, към когото все още изпитвах чувства. Какво правиш, Кристин? Коя си ти всъщност?

Мислите ми препускаха, докато в същото време изслушването започна, а Ан Билингзли се впусна в своята така старателно отиграна встъпителна пледоария.

Сепнах се едва когато чух думите „роден в плен“ и веднага съсредоточих вниманието си върху изложението на обвинението. Адвокатката Билингзли говореше за драматичните обстоятелства, съпътствали раждането на малкия Алекс, след като Кристин бе отвлечена по време на нашата ваканция в Ямайка, което беше началото на края на нашата връзка.

Започнах да разбирам защо Бен Абаджиян бе нарекъл Ан Билингзли отровна змия. Сбръчканото лице и късо подстриганата й сребристосива коса не можеха да ме подведат — тя явно се стараеше да прави впечатление на много опитен адвокат. Произнасяше натъртено всяка дума, при това с безупречна дикция.

— Ваша чест, ние ще се постараем да привлечем вниманието ви върху многобройните опасности, с които са се сблъсквали синът на госпожа Джонсън, както и самата госпожа Джонсън по време на нейната краткотрайна и хаотична връзка с господин Крос, който може да се похвали с поредица от участия в разследването на едни от най-потресаващите убийства. Не по-малка е поредицата от случаи, в които той се е излагал на не премерен риск.

И продължи в този дух, сипейки едно след друго все по-тежки обвинения.

За кратко погледнах към Кристин, ала тя гледаше напред. Това ли искаше тя? Докъде смяташе да стигне? Колкото и да се опитвах, не можех да разтълкувам безизразното изражение на лицето й в този момент.

Госпожа Билингзли най-сетне приключи с изброяването на моите недостатъци, спря с налудничавото си обикаляне и седна на стола.

Бен Абаджиян мигом скочи от мястото си, но предпочете да остане близо до мен по време на встъпителното си изложение.

— Ваша чест, не мисля, че на този етап е уместно да отнемам много от времето на почитаемия съд. Вече сте запознати с предварителното изслушване и сте наясно с основните факти по делото. Също така сте наясно, че началото на този процес е поставено в деня, в който госпожа Джонсън изоставя новородения си син. Знаете също, че през първата година от живота му, което всъщност е половината от това, което е преживял досега, доктор Крос е осигурил на Алекс младши уютен дом с топла и задушевна атмосфера, за каквато всяко дете мечтае. Знаете също, че най-дългият период на обвързаност, както бе споменато в изложението на обвинението, е бил осигурен за малкия Алекс в дома му във Вашингтон, окръг Колумбия, с единственото семейство, което той е познавал до миналата година. И накрая всички ние знаем, че когато се определят условията за успешно отглеждане на едно невръстно дете, трябва преди всичко да се изхожда от това кое е най-добро за детето въпреки обстоятелствата, съпътстващи раздялата на родителите му. Ще го заявя съвсем откровено и съм изпълнен с надежда, че и вие ще се съгласите с мен: това е бил неговият дом, където е бил в обкръжението на баща си, баба си, брат си и сестра си, както и на многобройни братовчеди и лели, живеещи в съседство. Те са му осигурявали много по-благоприятна среда, отколкото тази, в която расте сега, в далеч по-малобройното семейство на неговата майка, живеещо на четири хиляди и осемстотин километра от дома на баща му. Това в значителна степен би могло да повлияе върху развитието на детето, още повече че се касае за сериозна промяна в домашната му среда, способна да увреди неговата психика. Като пледирам за всичко това, аз в никакъв случай не желая да очерня образа на госпожа Джонсън. Тя, според всички показания, е способна да бъде перфектен и достоен родител. Това, което възнамерявам да сторя, е да хвърля светлина върху продиктувания от здравия разум довод, че синът на моя клиент, като всяко друго дете, ще се чувства по-добре с този свой родител, който никога не е давал признаци на съмнение относно привързаността си към него.

В нашите предварителни срещи Бен и аз се бяхме споразумели да се придържаме преди всичко към цивилизования тон, ако това бе възможно все пак. Давах си сметка за какво щеше да пледира моят адвокат, обаче точно сега, в тази строга съдебна зала и пред Кристин, всичко звучеше някак си по-различно. Струваше ми се агресивно и по нищо неотстъпващо на заядливото изложение на Ан Билингзли.

В този миг се почувствах донякъде виновен. Нямаше значение с какви доводи се опитваше да ме наклепа адвокатката на Кристин. Нали в края на краищата аз оставах отговорен за своите действия, та дори и за казаното от моя адвокат. Това бе именно онази опасност, за която Нана отдавна ме предупреждаваше.

Едно нещо обаче никога нямаше да се промени. Моята решителност нямаше да отслабне. Бях дошъл тук, за да отведа сина си обратно у дома във Вашингтон. Но докато слушах изложението на Бен Абаджиян, не можех да се отърся от натрапчивата мисъл, че в този процес няма да има победители. Въпросът бе само кой ще изгуби по-малко.

Оставаше ми само надеждата малкият Алекс да не се окаже този, който ще изгуби най-много.