Джеймс Патерсън
Мери, Мери (60)

60

До: [email protected]

От: Мери Смит

За: Сузи Картоулис

 

Хората в Лос Анджелис всеки ден те гледат по телевизията, докато им съобщаваш новините. Как позираш пред камерата, сякаш наистина си наясно с това, което се случва. Това добре го умееш. Да играеш, да се преструваш, при това много убедително. Само че днес ще бъде малко по-различно от всеки друг път, Сузи. Днес ти няма да си водещата. Днес ти ще си водещата новина.

Колежките ти ще съобщят, че Сузи Картоулис и нейният красив любовник, бившият шампион по плажен волейбол, са били намерени заклани в една хотелска стая. Точно така си говорят хората, нали? Заклани? Но няма значение какво ще кажат по новините довечера, защото никой няма да знае как си ме погледнала в мига преди да те убия. Ужасен страх, страхотно объркване и онова, което приемам за проява на респект.

Тази сутрин също бе различна, понеже едва не се сблъскахме там, пред фантастично скъпата ти къща в Пасифик Палисейдс. Ти замалко да връхлетиш върху мен с чудесния си сребрист мерцедес. Тогава ти ме погледна, сякаш бях прозрачен. Така го направи, Сузи. Повярвай ми. Никога не забравям, нито подценявам тези подробности.

А после, също като всички останали, ти продължи с програмата си за деня, все едно че аз въобще не съществувах. Аз пък имах чувството, че този ще бъде твоят последен ден. После се убедих окончателно в това.

Първо те проследих и видях как за последен ден се сбогува с милото си малко момче. Той навярно ще оцени жертвите, които правиш за него, едва по-късно, когато някой друг ще трябва да го взима от училището и от тренировки. Ти си права обаче за едно — трябваше да посвещаваш повече време на Закари. Можеше. И трябваше.

После те последвах чак до хотела в Западен Холивуд. Отначало не знаех защо отиваш там, но скоро осъзнах, че просто не ти се е искало да умреш сама. Този прелестен блондин, с когото се срещна в хотела… вие двамата наистина сте перфектна двойка. Сякаш родени един за друг. Отлично проведен кастинг за главните действащи лица в предстоящото представление.

Още щом го зърнах, разбрах, че сте си лика-прилика. Прав ли съм? В крайна сметка е участвал в олимпийски игри. Той е изпълнителен директор в твоята телевизионна компания. Още една невероятно преуспяла личност. А сега имате още нещо общо помежду си. И двамата сте известни мъртъвци. Убити от един господин Никой, когото ти дори не забеляза, макар че гледаше право в лицето му.

Преди да дойда за теб, ти оставих време да се насладиш. Достатъчно време, за да се почувстваш в безопасност в своя мъничък илюзорен пашкул, изплетен с толкова много хитрост. Съвсем достатъчно, за да приключиш с това, което си бе наумила. Когато влязох, видях първо него. Чист късмет. Знаеш ли защо? Исках да го видиш как умира. Тогава, преди да те прострелям, върху лицето ти видях да се изписва страх от Бога — а после започнах да изрязвам този страх, късче по късче, докато накрая от него не остана нищо.

Ти вече не беше никоя.

Ти беше нищо, Сузи Картоулис.

Също като мен.