Метаданни
Данни
- Серия
- Алекс Крос (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mary, Mary, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 39 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джеймс Патерсън. Мери, Мери
Издателска къща „Хермес“, 2007
Отговорен редактор: Петя Димитрова
Коректор: Мария Владова
Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов
ISBN 954–26–0462–9
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Мери, Мери | |
| Автор | Джеймс Патерсън |
|---|---|
| Първо издание | октомври 2006 г. |
| Оригинален език | английски език |
„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Серия убийства в Холивуд, САЩ.
Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.
Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.
39
От: Мери Смит
За: Кармен д’Абруци
Снощи остана да работиш до три часа, нали така? Работно, много работно момиче си ти! После се поразходи навън — две пресечки по-надолу, където бе оставила колата си. И какво си мислеше по пътя? Че си сама?
Но не беше сама, Кармен. Аз бях точно там, на тротоара зад теб. Дори не се опитвах да се прикривам. Толкова ме улесни. Не ми трябваха кои знае какви умения. Просто те следвах. Аз, аз, аз, аз.
Може би не си гледала новините. Или не си им обърнала достатъчно внимание. Нито си забелязала, че някой следи хора като теб. Като че ли наистина искаше да срещнеш смъртта си. Което, струва ми се, е добре. Защото и аз тъкмо това искам.
Докато те следях, се опитах да си представя какво изпитваш, питах се дали въобще си казала на скъпите си дечица да се оглеждат внимателно, преди да тръгнат да пресичат улицата. Снощи например ти даде много лош пример на Антъни и Мартина. Въобще не погледна назад. Нито веднъж.
А това не говори добре за теб, както и за цялата миловидна картинка, представляваща твоето семейство в кулинарното шоу, което водиш.
Да не говорим за това, че един ден децата ти могат да се окажат сами на тротоара. Сами, без теб. Нали така? И тогава те ще трябва да научат този толкова важен за безопасността урок от някого другиго.
След като ти самата получиш последния урок, който заслужаваш.