По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Мери, Мери
Автор	Джеймс Патерсън
Първо издание	октомври 2006 г.
Оригинален език	английски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

40

Свършваше просто така, по средата на изречението.

Но дори и недовършен, този имейл внасяше нова насока в случая. Кармен д’Абруци не бе мъртва, макар че бе получила имейл със смъртна заплаха. Това все пак бе нещо положително, нали?

Джийн Галета за миг затвори очи, опитвайки се да осмисли бързо новопостъпилата информация. Може би Мери Смит пишеше предварително своите имейли и едва след това пристъпваше към самото изпълнение на убийството.

Но защо тогава бе оставила този имейл тук? Дали не го бе направила нарочно? И дали въобще той е нейно дело? Напълно възможно бе да е написан от някой друг.

Мили боже, въпросите по този случай наистина нямаха край. Но къде, по дяволите, се криеха отговорите?

Замисли се за Алекс Крос. Спомни си нещо, което той споменаваше в книгата си. „Не преставайте да задавате въпроси, докато не се доберете до ключа към загадката. Един-единствен въпрос може да се окаже в средоточие на ставащото. Тогава можете отново да се върнете назад и да се заемете с насочващите въпроси“.

Един-единствен въпрос. Ключът към загадката. Но кой, по дяволите, можеше да е този въпрос?

Шест часа по-късно това продължаваше да е пълна мистерия за Галета. Едва след като се стъмни, тя позволи на последния посетител да се прибере у дома си. Петима души бяха дали пет различни описания на този, който бе стоял на въпросния компютър. Останалите свидетели не бяха забелязали нищо.

Никой от хората, разпитвани от детектив Галета, не изглеждаше подозрителен, въпреки че всичките двайсет и шестима се налагаше да бъдат проследени. Натрупаната документация се оказа много повече, отколкото й се искаше.

Никой не се учуди, когато се установи, че кредитната карта на Мери Смит се оказа крадена. Принадлежеше на някаква осемдесетгодишна жена от Шърман Оукс, която дори не знаеше, че картата липсва от дома й. Някоя си госпожа Деби Грийн. Иначе никакви други разплащания не бяха извършвани с тази кредитна карта. Тя беше много внимателна и организирана — доста странно за такава пълна откачалка, нали?

Галета помоли администратора Брет да й направи едно силно еспресо. Трябваше да се върне в офиса, където щеше да премисли отново всички събития от деня, докато още бяха пресни в паметта й. Съседът й бе обещал да изведе кучето. Китайският ресторант в близост до офиса й затваряше след двайсет минути. Животът все пак бе добър, нали? Не!

Чудеше се дали ще успее да се прибере у дома си преди полунощ, а дори да успееше, дали щеше да заспи.

Вероятно не. Нямаше да успее нито с едното, нито с другото.

И така, какъв бе въпросът, който тя трябваше да зададе? Къде се криеше ключът към загадката?

Или Алекс Крос беше само един празноглав дърдорко?

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Патерсън Мери, Мери (40)

Метаданни

Данни

Мери, Мери

Информация

История

Сваляне / Връзки

Статия

40

Джеймс Патерсън
Мери, Мери (40)