Джеймс Патерсън
Мери, Мери (75)

75

— Търси те господин Тръскот. Каза, че иска да вземе интервю от теб. Каза още, че било много важно за него. И че бил готов да дойде у дома, когато кажеш. Но се питал дали си получил неговите бележки за онези ликвидирани жени.

Намръщих се и поклатих глава.

— Не обръщай внимание на Тръскот. Случи ли се нещо друго, докато ме нямаше?

— Деймън каза ли ти, че е скъсал с приятелката си? — тихо ме попита Нана. — Знаеше ли въобще, че той имаше приятелка?

Седяхме в кухнята през този съботен следобед. Беше първият ден, след като се бях прибрал у дома. Хвърлих бегъл поглед към всекидневната, колкото да се уверя, че сме сами.

— Говориш за онова момиче, с което той водеше дълги разговори по телефона? — попитах аз.

— Да, вече скъсаха — рече тя. — Напълно съм сигурна. Но ме безпокои това, че още е прекалено млад за такива преживявания. — Тя започна да си тананика „Исус Навин печели битката при Йерихон“, като се зае да довърши соса от чили в тенджерата върху печката.

Моето внимание също бе привлечено повече от соса с чили и от това, че бе използвала пуйка вместо обичайното за нея телешко или свинско. Може би Кейла Коулс й бе направила някаква магия и най-после бе успяла да убеди Нана да се грижи повече за себе си. Браво на Кейла.

— А Деймън кога ти съобщи, че си има приятелка? — попитах аз, неспособен да отбягна напълно темата. По-скоро изпитвах любопитство от надигащото се в мен нежелание големият ми син да пораства.

— Нищо не ми е казал. Просто ми я представи и това беше — обясни ми Нана. — Това не е от нещата, за които тийнейджърите говорят открито. Корнелия вече на няколко пъти се отби у дома. За да си пишат домашните. Много е хубава. Майка й и баща й са адвокати, но дори и това не може да ме настрои срещу нея. — Засмя се на собствената си шега. — Е, може би все пак заради това съм малко сдържана с нея.

Корнелия? Нана знаеше всичко, а аз си оставах пълен невежа. Всичките ми намерения и обещания за посвещаване на семейството трябваше да бъдат преглътнати заради онова, което завинаги ме обвързваше с професията.

Да пропусна първото влюбване на Деймън. Сега вече нищо не можех да върна обратно. Корнелия, значи. За която нищо не знаем.

Толкова беше хубаво отново да съм си у дома. Кухнята скоро се изпълни с миризмите от гозбите на Нана, при това все по-силни. Имах чувството, че съм се завърнал за някакво тържество с приятелите и семейството ми. Освен готвеното с чили можех да се насладя и на прочутия царевичен хляб на Нана, на салатата от пресен чесън, на сочните пържоли и на страхотно вкусния карамелов пудинг. Очевидно доктор Коулс напълно бе успяла да убеди мама Нана да приема всичко откъм по-добрата му страна.

Опитах се да се успокоя с тези мисли, докато гледах как Нана шеташе из кухнята. Чувствах се по-възбуден, отколкото ако наистина заслужавах това мило семейно празненство. Не само че нямах никакви шансове да се класирам за „Баща на годината“, но вече имах и резервация за следващия си полет до Ел Ей.