По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Мери, Мери
Автор	Джеймс Патерсън
Първо издание	октомври 2006 г.
Оригинален език	английски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

78

— Сега вече може ли да пийнем? — насмешливо попита Сампсън. — Все пак сме на празненство, захарче. Или си забравил как празнувахме навремето?

— Помня, но доста смътно — признах си аз.

Само след две минути вече бях с бира в едната си ръка, а в другата — с печено ребърце от скарата в двора. Заварих Джени и Деймън в трапезарията да играят на карти с Кейла Коулс и братовчедка им Мишел. Честно казано, от групата в момента най-много ме интересуваше Кейла.

— Вие тук защо пренебрегвате останалите ни гости? — попитах аз децата.

— Е, тези двете тук не могат да се оплачат, че са били пренебрегнати — опроверга ме Джени с хладно изражение на лицето. В знак на съгласие с нея Кейла и Мишел веднага кимнаха.

— Не, въобще не се чувствам пренебрегната. Така ме бият на карти, че дори бих искала по-малко да се бяха занимавали с мен — сподели Кейла и се засмя заговорнически заедно с Джени и Деймън. Ето че всичко се повтаряше. Една жена и децата ми, в пълен сговор. Това ли беше истината? Или пропусках нещо?

Изгледах продължително д-р Кейла Коулс, докато тя разбърка тестето и започна да раздава картите за следващата игра. Изглеждаше невероятно земна и хубава, при това, без да полага особени старания. Работата бе в това, че много я харесвах. Всъщност много отдавна харесвах Кейла, още откакто бяхме хлапета, играещи заедно в „Саутийст“. И сега?

— Да не гледаш в картите ми? — усъмни се тя. Въпросът й ме сепна и ме извади от унеса или каквото би трябвало там да го нарека.

— Не картите, а теб — уточни Джени. — През цялото време само теб зяпа, доктор Коулс. Обаче се опитва да го прикрие. Нали ги знаеш какви са ченгетата под прикритие.

— Добре, стига шеги. Изчезвам. Ще отида да помогна на Нана — заявих. Намигнах на Кейла и се изнизах. При това доста бързо.

— Не си отивай — помоли ме тя. Но вече бях поел по коридора.

Докато вървях към кухнята, си мислех само за едно. Как да остана насаме с Кейла по време на купона? И къде да я отведа за нашата първа среща?

Към следващата част или към съдържанието

Джеймс Патерсън Мери, Мери (78)

Метаданни

Данни

Мери, Мери

Информация

История

Сваляне / Връзки

Статия

78

Джеймс Патерсън
Мери, Мери (78)