Джеймс Патерсън
Мери, Мери (69)

69

Всичко около случая „Мери Смит“ внезапно и драматично се промени. Джийн Галета бе отстранена от разследването и напълно елиминирана от работата по разкриването на престъпленията. Прехвърлиха я към други случаи.

Опитах се да я защитя, ала броени часове след оповестяването на убийството на Алиша Пит шефовете й отнеха пълномощията по разследването на убийствата на Мери Смит. В същата вечер началникът на полицията Шрусбъри обяви, че лично поема издирването на Холивудския преследвач, а детектив Галета временно ще напусне разследването, усложнено от злочестото убийство на една млада жена от Лае Вегас, шофирала син пикап.

Джийн бе неутешима, но вече бе преминала през всички възможни перипетии, свързани с този случай, включително и ролята на жертвен агнец.

— Кметът на Лае Вегас поискал от кмета на Ел Ей да се намеси и да обясни на полицията как се води разследване — гневно се развика тя. — Докога ще пречат на професионалистите да си вършат работата.

— Така е, откакто свят светува — обясних й аз.

Двамата се срещнахме за по едно питие към осем същата вечер. Тя избра мястото, като добави, че иска да се увери, че разполагам с всичко, което би могла да ми предостави за по-нататъшното разследване на убийствата. Разбира се, искаше да намери също и отдушник за чувствата си.

— Признавам, че имам вина за смъртта на Алиша Пит, но…

— Джийн, престани. Веднага. Не си виновна за това, което се случи с тази жена. Това би могло да е в резултат от решението, което взе, но не е същото. Ти направи най-доброто, на което бе способна. Останалото е политика. Но не трябваше да те отстраняват от случая.

Тя не проговори през следващите няколко секунди.

— Не знам — промълви тя накрая. — Бедното момиче е мъртво.

— Имаш ли да вземаш отпуска? — попитах я. — Можеш да я използваш.

— Да бе! Сякаш мога да се махна от града точно сега. Може да съм отстранена от случая, но…

Не довърши изречението, но и не трябваше. Вече бях изпадал в положение като нейното. По-добре бе да не изричаш на глас, че се каниш да нарушиш правилата. Просто продължаваш напред, без да преставаш да ги рушиш.

— Алекс, иска ми се за малко да се откъсна от всичко. Затова пожелах да се срещнем тук.

— Напълно те разбирам. Знаеш къде можеш да ме намериш.

Джийн си позволи да се усмихне, макар и едва-едва.

— Наистина си много добър — рече тя. — Въпреки че си от ФБР.

— А ти си чудесно ченге. Въпреки че си от ЛАПУ.

Тя се пресегна през масата и отпусна ръката си върху моята. Но после бързо я отдръпна.

— Чувствам се неловко — въздъхна тя и отново се усмихна тъжно. — Съжалявам, ако се държа глупаво.

— Ти си човек, Джийн. Това променя всичко, нали? На твое място не бих се извинявал.

— Добре, повече няма да се извинявам. Но сега трябва да вървя, преди да съм се разплакала или да направя нещо, за което после наистина ще съжалявам. Знаеш къде да ме намериш, ако ти потрябвам. — С тези думи Джийн стана от масата. Но преди да излезе през вратата, отново се обърна към мен: — Въпреки че вече не участвам в разследването по случая, ще се навъртам наоколо.