Джеймс Патерсън
Мери, Мери (59)

59

Тази сутрин, когато стъпи на шосето с колата си, Сузи Картоулис не обърна много внимание на околния свят. Мислите й бяха изцяло ангажирани с недовършената съблекалня край басейна на къщата й в Пасифик Палисейдс и с онзи проклет строителен предприемач, който изобщо не отговаряше на телефонните й обаждания, тъй като явно предпочиташе да общува само със съпруга й. Още два такива дни и щеше да уволни шибания негодник, но преди това щеше да му подпали задника.

В последната секунда успя да забележи автомобила, паркирал покрай живия плет от подстриган кедър край съседската къща. Сузи рязко наби спирачките, за да избегне удара със смотаняка, който бе избрал тъкмо това място. Сърцето й се разтуптя. Това вероятно бе доста нескопосан начин да започне деня — да катастрофира с някаква кола само на десетина метра от нейната къща.

Хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане, за да се увери, че всичко е наред.

— Съжалявам! — Имаше защо.

После отново подкара сребристия си мерцедес надолу по затворената улица, за да излезе на булевард „Сънсет“. Паркираната кола също потегли и подкара след нея, но Сузи Картоулис не забеляза това.

Цялото й внимание бе обсебено от деветгодишното момче на задната седалка.

— Добре ли си, Зак? Нямах намерение да спирам така внезапно.

— Добре съм, добре съм.

— Добре тогава. Само проверявам, скъпи. Какво ще кажеш да си пуснем малко музика? Какво ти се слуша?

Опитваше да не се държи с малкия прекалено заповеднически, но понякога наистина й бе трудно да се овладее. Закари бе чувствително момче и никак не реагираше добре, ако се почувстваше пренебрегнат. Може би ако имаше по-малко братче или сестриче… но в близко бъдеще това нямаше да се случи. Не и сега, когато Сузи се бе утвърдила като водеща на новините от десет вечерта. Най-после се бе добрала до тази светая светих на известните личности в Ел Ей. Това никак не бе малко за една млада жена, започнала кариерата си сравнително неотдавна с четене на прогнозата за времето в Тусон. Много благодаря за високата оценка. Така че сега за нищо на света не бе склонна да позволи на още една бременност да я смъкне с няколко стъпала по-надолу по стълбицата на професионалното развитие. Особено след като към нейната особа очевидно проявяваха интерес чак от Ню Йорк.

Сякаш по даден знак телефонът в колата иззвъня.

Видя, че върху е кранчето бе изписано името на съпруга й, и долепи слушалката до ухото си.

— Здрасти. Къде си, скъпи? — мило заговори тя, но беше добре, че Джо не можеше да види лицето й и така нямаше как да разбере, че бе свила вежди в израз на недоволство.

— В Маями. Мисля, че успяхме да го уредим. След малко потеглям към Палм Бийч. Разбира се, на хоризонта се задава още един ураган, та затова искам час по-скоро да офейкам оттук. Остават ни само няколко подписа, но по всичко личи, че контрактът ще мине.

— Прекрасно — рече тя с престорен ентусиазъм.

От нея се очакваше да е наясно поне с това за какъв проект ставаше дума, но всичките му договори за строителство на обекти толкова си приличаха. Май бе някакъв търговски център някъде в Южна Флорида. Но дали наистина бе така? Този плаж Вироу Бийч действително ли се намираше в Южна Флорида? Зареян нейде по крайбрежието, където някога карибските пирати бяха укривали своите съкровища? Това бе част от тяхната игра: той споделяше с нея за работата си, сякаш тя живо се интересуваше от нея, а тя се преструваше, че прелива от любопитство.

— Така че ще мога да се върна у дома още тази вечер, а не в понеделник, което е чудесно. Може би в края на седмицата ще поиграя малко голф, знам ли? Уайът най-после се реши да ме покани на Ривиерата.

— Хмм.

— Как е малкият умник?

— Сега е тук, зад мен. Почакай, не затваряй. — Сузи подаде телефона на задната седалка. — Татко е. Бъди мил с него.

Вече бе започнала мислено да нарежда графика си за деня. Ще намери някой да покрие ангажимента с пресконференцията на кмета за продължаващите убийства. Ще се обади на детегледачката да вземе Зак след тренировката по тенис. Ще телефонира на Брайън, за да се убеди, че наистина ще успее да освободи следобеда си, а после ще се обади в „Рамада“ да й запазят стая за по-ранен час. Ще уреди всичко, ще се справи, и то преди нейният съпруг „Бизнесът преди всичко“ да се е завърнал в града.

Щеше да си устрои един незабравим следобед.