Джеймс Патерсън
Мери, Мери (61)

61

Още пътувах, когато чух новината за последното — този път тройно — убийство, дело на Мери Смит. Убиецът бе нанесъл смъртоносния си удар върху една любовна двойка или поне това бе малкото, което знаехме със сигурност. Все още бях по следите на онова тройно убийство в Ню Йорк, но напредвах ужасно бавно, а ето че внезапно бях запратен на сцената на друго, също толкова безскрупулно, престъпление.

Сузи Картоулис, водеща на новините, отличавана нееднократно с награди, е била намерена мъртва, заедно с любовника си, в една стая на хотел „Рамада Плаза“ в Западен Холивуд.

Убитият мъж бе Брайън Конвър, продуцент на спортни предавания в същата телевизионна компания, в която работеше госпожа Картоулис. Била убита и втора жена — Мария Аликзандър, учеща в колеж към Южнокалифорнийския университет. Какво означаваше всичко това?

Докато карах по шосето, помолих агент Пейдж да ми прочете по телефона последния имейл. Текстът недвусмислено сочеше, че основната мишена на убиеца е водещата от телевизионните новини. В имейла не се споменаваше името на господин Конвър, нито пък съществуваше някаква отпратка към Мария Аликзандър.

— Какво знаем за тази Сузи Картоулис? — попитах Пейдж. — Съответства ли на профилите на останалите жертви на Мери?

— По принцип, да. Вмества се в целия този пъзел. Омъжена, има един син, добре изглеждаща жена с висок статус в града. Водеща е в новините в десет вечерта. Освен това е почетен председател на кампанията, привличаща средства за възстановяването на опожарената сграда на педиатричната клиника „Синайски кедър“. Синът й е деветгодишен. Още една съвършена майка.

— Която обаче си има любовник.

— Е, мисля, че никой не е съвършен. Това ли се опитва да ни каже Мери?

— Може би — отвърнах.

Медиите стръвно захапаха случая, сякаш още не се бяха наситили на кървави сензации. Цялата тази полуда ме накара още повече да съжаля съпруга и сина на Сузи Картоулис. Нейното убийство и съпружеската й невярност щяха да бъдат публично обсъждани до най-малки подробности.

— Допускаш ли да има нещо общо с това? — отново заговори Пейдж. — Съвършени майки, които не са чак толкова съвършени? Лицемерието в семейството? Нещо толкова просто?

— Ако това е идеята на Мери Смит, то я изразява по доста завоалиран начин. Особено нетипично за личност, която е толкова прецизна при съставянето на текстовете на имейлите си. Освен това, поне доколкото знаем, повечето от убитите са били жени с отлична репутация.

— Да, доколкото ни е известно — съгласи се Пейдж. — Да остана настроен на тази вълна, така ли?

— Да. Добре. Защо не се поразровиш малко за другите. Виж там дали няма да изскочат някакви мръсни малки тайни, на които да не сме обърнали внимание. Опитай с Арнолд Гринър. Обзалагам се, че разполага поне с един или два поверителни източници на информация. Това му е работата, нали?

— Да се заема с разнищване на разни клюки? — рече Пейдж и се засмя. — Е, ще видя какво мога да направя. Ще опитам да накарам Гринър да говори за някого другиго, освен за себе си.

— А какво можеш да ми кажеш за втората жертва? За Мария Аликзандър?

— Да, с нея вече положението определено е по-ясно. Тя е работила като камериерка в хотела. Хлапе от някакъв колеж. Предполагаме, че е отключила вратата на стаята със своя служебен ключ. И вътре е заварила Мери.

— И още нещо — добавих. — Ако някой те пита за мен, нито си ме чувал, нито си ме виждал.

На отсрещния край на линията Пейдж запази мълчание.

— Няма да излъжа, ако някой ме попита, но и няма да се натискам да докладвам. Освен това вече е време да се махам от службата.

— Чудесно. Впрочем свършил си страхотна работа.

— Дори и за един сърфист, а?

— Точно така, пич.