Джеймс Патерсън
Мери, Мери (63)

63

Гледката в банята бе ужасяваща.

Мария Аликзандър — деветнадесетгодишната камериерка от персонала на хотела — лежеше превита на две върху ръба на ваната, с глава, разположена под невъзможен ъгъл спрямо гръдния й кош. Гърлото й бе разкъсано от смъртоносния куршум, отнел й всяка възможност да изкрещи от ужас. Дългите й къдрави черни коси бяха напоени с кръв. Като че ли бе засегната сънната артерия на девойката, което би могло да обясни защо имаше толкова много кръв. Ваната и всичко в банята бе напълно окървавено.

Тежка връзка ключове се въргаляше на пода край нозете на мъртвото момиче. Първото ми предположение бе, че Мери Смит е тикнала дулото на пистолета си пред лицето на младата камериерка, заставяйки я да заключи вратата на стаята, а после да отиде в банята, където я бе застреляла. Всичко това вероятно се беше разиграло за секунди.

По това време Сузи Картоулис и Брайън Конвър навярно все още са се намирали в леглото в спалнята, от която ме делеше само тесният коридор.

Някой — най-вероятно Конвър — е излязъл да види какво става.

Ако можеше да се съди по петната от кръв по килима, Мери Смит е пресрещнала Брайън Конвър по средата на отсечката от спалнята до банята.

Обаче тялото на мъжа бе заварено да лежи на леглото до това на Сузи Картоулис. Любовниците бяха проснати един до друг, по гръб, върху завивките.

И двамата бяха напълно голи — особеност, която за пръв път се срещаше в случаите на Мери Смит — макар че навярно, когато е нахлула тук, двамата вече са били разсъблечени.

Може би поради някакъв свян слабините на жертвите и бюстът на Сузи Картоулис бяха заметнати с калъфките на възглавниците.

Господи, този убиец наистина е абсолютно ненормален и непредсказуем. Противоречията можеха да объркат всекиго, включително и мен.

Следваше обаче нещо още по-странно. Огромното легло бе идеално оправено. Не бе изключено Сузи Картоулис и Брайън Конвър въобще да не го бяха използвали, докато са правили секс, само че бутилките с безалкохолни напитки и опаковката от презервативите върху масичката до него опровергаваше това предположение.

Дали пък самата Мери Смит не е оправила леглото? След като е убила трима души? Ако е така, то явно добре се бе справила. Нана отдавна ми бе разкрила разликата между идеално и немарливо оправеното легло. Мери Смит очевидно също знаеше разликата.

Старателно опънатите завивки бяха напоени с кръв, особено с тази на госпожа Картоулис. И двете жертви бяха убити с изстрели в главите, но лицето на Сузи Картоулис е било обезобразено с нож — според обичая на Мери Смит. И точно както гласеше заканата й в имейла. Лицето на Брайън Конвър бе застинала маска на ужас, докато лицето на Сузи Картоулис бе до такава степен накълцано, че приличаше по-скоро на една голяма зееща рана.

Всичко това ми напомни за убийствата в дома на Антония Шифман — едновременно ред и безпорядък.

Един убиец, но два съвършено различни импулса.

За какво, по дяволите, си е мислила тя? И какво е искала да покаже с това?

Най-смущаващото откритие обаче се появи няколко минути по-късно. На стола край леглото лежеше разтворено жълто кожено портмоне, в което стояха шофьорската книжка на Сузи Картоулис и кредитните й карти.

Докато надничах в портмонето, видях, че беше добре подредено, равномерно запълнено с едно или друго, но имаше и няколко празни пластмасови калъфчета. При тази гледка тръпки полазиха по гърба ми.

— По дяволите! — промърморих гласно. — Фотографиите липсват.

Един от разследващия екип се извърна към мен.

— Какво има? Да не сте открили нещо?

— Знаете ли къде се намира съпругът на Сузи Картоулис? — попитах.

— Предполага се, че сега лети със самолета. Трябва да си пристигне от Флорида. Защо?

— Трябва да разбера дали жена му е носила в портмонето си семейни снимки.

Въпросът ми бе чиста формалност; вече бях почти сигурен в отговора. Това се очертаваше като втори случай, при който Мери Смит проявяваше интерес към семейните снимки. Тя не само че оставаше сираци след себе си, но унищожаваше и крадеше фотографиите им. Междувременно нейните методи се променяха, а имейлите ми изглеждаха все по-самоуверени.

По какъв ли хлъзгав наклон щеше да продължи? И докъде ли щеше да ме отведе в процеса на разследването?

Не мисля, че бих могъл да понеса, ако Мери Смит започнеше да преследва тези дечица, преди да сме успели да я заловим. Но това, от което се боях, можеше да се случи още утре.