Джеймс Патерсън
Мери, Мери (107)

107

— Хиляда деветстотин осемдесет и трета ли? За бога, та това дори не е от това столетие! Е, добре де. Почакайте ме за секунда-две. Ще се опитам да ви помогна. Ако мога, естествено.

Трябваше да изчакам обаче не секунда-две, а няколко минути, посветени на чукане по клавишите и прелистване на листове. Или поне само това се чуваше от другия край на линията.

Този, който работеше на клавиатурата и ровеше из папките, бе Бари Медлар от местния филиал на Бюрото в Олбани. Той се оказа координатор към отдела за борба с престъпленията срещу деца в Олбани. Към всяка от провинциалните служби на ФБР имаше звено за разследване на детската престъпност, включително и на престъпленията, извършвани срещу деца. Филиалът в Олбани обхващаше полицейската дейност за щата Върмонт. Исках да стигна колкото е възможно по-близо до източника на сведенията.

— Ето че попаднах на нещо — обади се накрая Медлар. — Почакайте, тя е… Константин, Мери. Става дума за тройното убийство на деца от втори август същата година, като е била арестувана на осми същия месец. Сега трябва да прочета до края досието. Добре, вече свърших. Осъдена е на първи февруари на следващата година, като й е бил назначен служебен защитник.

— Следователно не е била призната за виновна поради невменяемост — промърморих аз.

Значи тя не бе могла да си плати за адвокат и да се възползва от предимствата, предлагани на останалите обвиняеми от нашата правна система. Но не е била призната за виновна след мъчителните опити на служебния й защитник да бъде доказана психичната й увереденост. Сигурно е бил лесен за разрешаване случай от самото начало, та чак до края.

— И къде са я затворили? — попитах аз.

— Най-вероятно в щатската психиатрична клиника в Уотърбъри. Не разполагам със сведения за прехвърлянето й там. Но за подобни прехвърляния се води строга отчетност във всички щатски болници. Мога да ви дам името и телефонния номер на болничното заведение, ако искате да я потърсите там.

За миг се изкуших да си поиграя на искам-вие-да-я-откриете, но все пак предпочетох лично да се заема с по-нататъшното издирване. Затова си записах телефонния номер на щатската болница във Върмонт.

— А какво можете да ми кажете за предпочитания от Мери Константин начин на действие? — попитах Медлар. — Имате ли някакви сведения как точно са били извършени убийствата?

Чух го да разгръща още страници, след което отрони само едно:

— Наистина не е за вярване…

— Сега пък какво?

— Нали вашата Мери Смит използваше пистолет Валтер, модел РРК, там, в Ел Ей?

— Да. Защо?

— Ами и тук се споменава същото оръжие. Валтер, модел РРК, който никога не е бил регистриран. Също като онзи в Лос Анджелис. Сигурно го е задигнала отнякъде.

Трескаво си записвах сведенията през цялото време на този разговор. Меко казано, той успя да грабне вниманието ми.

— Добре тогава, агент Медлар, ето какво ми е нужно. Осигурете ми контакт с когото и да било от местното полицейско управление, където е била задържана и разпитвана Мери Константин. Искам също да се запозная с всичко, което имате по този случаи в архивите. Още сега ми изпратете по електронната поща това, с което разполагате, а останалото може по-късно да пуснете по факса. И като казвам всичко, аз наистина имам предвид абсолютно всичко. Възнамерявам да ви оставя номера на мобилния си телефон, в случай че откриете още нещо, което си заслужава. Аз ще бъда в движение. — Натъпках част от документите в чантата си, докато все още разговарях с Медлар. — Има и още нещо. Кои авиокомпании предлагат полети до Върмонт между другото?