Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Алекс Крос (11)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mary, Mary, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране и корекция
ultimat (2009)
Разпознаване и начална корекция
Ti6anko (2009)

Издание:

Джеймс Патерсън. Мери, Мери

Издателска къща „Хермес“, 2007

Отговорен редактор: Петя Димитрова

Коректор: Мария Владова

Художествено оформление на корицата: Борис Николов Стоилов

ISBN 954–26–0462–9

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Мери, Мери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Мери, Мери
АвторДжеймс Патерсън
Първо изданиеоктомври 2006 г.
Оригинален езиканглийски език

„Мери, Мери“ е единадесетият роман на американският писател Джеймс Патерсън. Включен е в класацията на „Publishers Weekly“ за бестселърите в САЩ – 2005 година.

Серия убийства в Холивуд, САЩ.

Директорът на ФБР вика агент Алекс Крос който е в отпуск и го изпраща да разследва случаите. Маниакален убиец, подвизаващ се под името „Мери Смит“ убива известни личности, като след всяко убийство изпраща имейл на журналист от Лос Анджелис Таймс.

Романът проследява разследването на опитния агент в опитите да достигне до убиеца, всяващ паника в града на звездите.

49

На следващия ден, към пет следобед, залата за брифинги в управлението на ЛАПУ бе претъпкана до откат, като куфар, в който са наблъскани прекалено много боклуци. Облегнат до стената край предните редове, очаквах детектив Джийн Галета да обяви лудницата за открита.

Тя влезе със забързани крачки, придружавана от Фред ван Алсбург от ФБР, шефа на ЛАПУ Алан Шрусбъри и още един мъж, когото не познавах. Джийн определено беше красавицата в това каре и единствената, която нямаше петдесет.

— Кой е този? — попитах близкия до мен полицай. — Този със синия костюм.

— Майкъл Корбин.

— Кой?

— Заместник-кметът. Винаги ходи костюмиран. Но иначе ползата от него е колкото от циците на бика.

Бях доволен, че се отървах от задължението да взема отношение в разискванията по време на срещата, но все пак си оставах нащрек. Политиците обикновено се активизираха от такива трудни за разследване убийства. Оставаше ми единствено надеждата, че този път няма да се нагърбят с по-голяма от обичайната за тях роля.

Преди да започне, Галета ми кимна за поздрав.

— Е, колеги, да започваме. — Всички разговори бяха прекратени. Заместник-кметът стисна ръката на Ван Алсбург, след което се изниза през страничната врата. Хм? Какво означаваше всичко това? Не се държеше като гост, а по-скоро като привидение.

— Нека първо да затегнем болтовете и гайките — започна детектив Галета.

Тя набързо припомни всичките основни елементи по случая — пистолета Валтер РРК, белязаните с буквите „А“ и „Б“ детски стикери, убийствата на така наречените перфектни майки, както още ги наричаха журналистите. Един от клюкарските вестници бе нарекъл случая „Убийствата на жените от Степфорд“. Галета ни напомни, че съдържанието на имейлите, изпратени до „Лос Анджелис Таймс“, представлява класифицирана информация.

Последваха няколко въпроса:

Дали ЛАПУ или ФБР знаят или подозират за някаква връзка между Мери Смит и останалите убийства в региона? Отговорът бе: Не.

Откъде сме сигурни, че си имаме работа само с един убиец? Отговор: Не сме сигурни, но всички признаци засега сочат към това.

Откъде сме сигурни, че си имаме работа с убиец жена? Отговор: От откритите женски косми под стикерите в киносалона в Уестуд Тиътър — вероятно на жената нападател.

— Сега може би е подходящият момент да помолим агент Крос да направи обзор на профила, изготвен от ФБР. Доктор Крос пристигна от Вашингтон, където е играл водеща роля за решаването на такива сложни случаи със серийни убийци, като тези с Гари Сонежи и Кайл Крейг.

Като че ли стотина чифта очи се извърнаха да ме огледат. Бях дошъл на този брифинг само като наблюдател, но ето че сега искаха да ме избутат в средата на сцената. Но нямаше смисъл да пропускам тази възможност или което бе по-лошо — да загубя времето на присъстващите.

— Позволете ми да започна с това, че все още не съм абсолютно убеден, че Мери Смит е жена — заявих наместо встъпление.

Тези мои думи трябваше да събудят дори спящите по задните редове.