Дейвид Балдачи
Цялата истина (59)

58

Денят беше натоварен дори за човек като Николас Крийл. Частният самолет го пренесе от Италия в Ню Йорк, а оттам до Хюстън, където на борда се качиха търговските мениджъри на компанията. През по-голямата част от полета обсъждаха подробностите на предстоящата презентация на високо ниво в Пекин.

В момента Крийл седеше в самостоятелната си кабина и разглеждаше снимката, която току-що беше получил. Беше на мъж на име Шоу, който според последните сведения проявявал подчертан интерес към касапницата във Финикс Груп. Един от най-добрите служители на тайна международна правозащитна агенция, която често вършела своята работа извън рамките на закона, този човек вероятно имал лични мотиви да разкрие извършителите на престъплението. Информацията беше обезпокоителна, но особено дразнещ беше имейлът, получен току-що от Сизър. Сградата на Финикс Груп бе поставена под наблюдение и неговите хора докладваха, че Шоу и Кейти Джеймс бяха излезли заедно от нея. Крийл разпореди двамата да бъдат проследени. Никак не му се щеше този човек да попречи на Джеймс да изпълни отредената й в неговия план роля.

Той се върна в конферентната зала, където експертите му уточняваха последните подробности на мащабния търговски договор, който предстоеше да бъде сключен с Китай и който щеше да бъде най-голямата поръчка на тази страна, възлагана на частна компания. Единствено Крийл беше наясно, че тя щеше да бъде само прелюдия към истинския договор. След като последните събития в Лондон станеха ясни на света, китайците най-после щяха да разберат опасното положение, в което се намираха. Азиатският дракон щеше да се превърне в обект на ненавист от страна на руската мечка, а комунистите в Пекин бързо щяха да утроят заявените оръжия, дори с единствената цел да спрат лудия Горшков. С малко късмет те ще окажат клиенти на Арес Корпорейшън поне за две десетилетия напред.

За повечето бизнесмени подобна ситуация би била повече от задоволителна, но не и за Николас Крийл. За него Пекин беше само част от уравнението.

След посещението в китайската столица той щеше да удължи полета си на запад, към Москва. Там очакваше далеч по-силна съпротива, защото бившият Съветски съюз все още не виждаше необходимостта да купува модерни оръжия. Нейните ръководители, както останалите страни по света, отдавна се бяха примирили с факта, че Америка е страната, която харчи най-много средства за въоръжаване. Малцина бяха политиците, които поддържаха становището на Крийл, че положението трябва да се промени. Световните суперсили се раждат и умират. Според съвременните стандарти Америка се беше задържала на върха прекалено дълго. Крайно време беше да отстъпи своите позиции. За Крийл нямаше значение дали мястото й щеше да бъде заето от руснаците или от китайците, или от двете страни заедно. Важното беше той да снабдява с оръжие следващата суперсила.

В предстоящите преговори с Пекин и Москва той нямаше да засегне темата за нарастващото напрежение между двете страни. Напротив, позицията му щеше да бъде съвсем позитивна и добронамерена. Настъпи вашето време, щеше да им каже той. Навлизаме във вашата ера. Ако не се възползвате от шанса, някой друг ще ви изпревари. И толкоз. Щеше да ги остави сами да преценят кой може да бъде този някой.

За точните обеми и цифри щяха да имат грижа подчинените му. Той се беше включил в делегацията с единствената цел да представи максимално ясно перспективата пред двете страни. Залогът беше огромен: ако Русия и Китай започнеха надпревара във въоръжаването, Арес Корпорейшън щеше да получи поръчки за трилиони долари. А към тях без съмнение щяха да се присъединят и всички страни по света, които разполагаха с достатъчно средства, за да поддържат егото си. Сред тях щяха да бъдат и янките, които щяха да се почувстват застрашени като световен лидер. В крайна сметка какво са няколко трилиона повече към дълга? Кой погасява дълг, който всъщност му принадлежи?

Крийл направи няколко светкавични изчисления. Националният дълг на САЩ възлизаше на десет трилиона долара, без да се брои социалното осигуряване. Само лихвите по кредитните карти в Америка бяха около 300 милиарда долара годишно. Прибавени към 700-те милиарда военен бюджет, това правеше един трилион долара годишно, или над една трета от целия бюджет. Социалното осигуряване, системите „Медикеър“ и „Медикард“ струваха още един трилион, а социалното подпомагане и помощите за безработни — около 400 милиарда. Ако всичко това се извадеше от бюджета на страната, щеше да стане ясно, че за всички останали дейности оставаха неколкостотин жалки милиарда. Дреболия на фона на другите разходи. Вследствие на всичко това янките все по-често молеха страни като Китай, Япония и Саудитска Арабия за заеми, с които да финансират потреблението си. Крийл отдавна беше пресметнал как може да се прекрати това явление. Въпреки заслужената си репутация на гъвкава и изобретателна страна в моменти на криза Америка беше притисната до стената. Опитните бизнесмени знаеха, че доларът никога не лъже.

Ако тази страна не осъществи решителен обрат, в рамките на трийсет години с нея ще бъде свършено. По тази причина аз купувам евро и йени и разширявам бизнеса си в държави, които се намират далеч от страната на свободата и свободната инициатива. Никой не може да бъде свободен, когато дължи толкова много, а собственият му дом е ипотекиран до последната керемида. Но докато това явление продължава, гражданите на Америка все още имат възможност да се ползват от неговите блага — най-вече благодарение на системата от кредитни карти, която ще удължи чувството им за сигурност поне още две десетилетия. Но следващите поколения ще трябва да понесат последиците. Адът ще се отприщи в мига, в който трябва да се плати сметката.

Разбира се, част от тортата щеше да отиде и при другите големи производители на оръжие. Но компанията на Крийл имаше позиции, които щяха да й осигурят най-голямото парче. Това щеше да бъде бисерът в короната, най-голямото постижение в живота му. Компанията му щеше да бъде спасена, наследството й — също. Но най-важното беше, че естественото равновесие в света щеше да бъде възстановено.

Което беше най-голямата му надежда. До осъществяването й имаше само няколко крачки.

Но той продължаваше да се взира в снимката, която получи от Сизър. Най-силно го привличаха очите на мъжа. Очи, които определено не му харесваха. Беше натрупал състояние от правилното разчитане на изражението на съперниците си, от безстрастните лица на играчи на покер. Този на снимката никак не му харесваше. Имаше чувството, че познава очите, които го гледат от снимката. Вдигна глава към огледалото на отсрещната стена и изведнъж разбра откъде.

Тези очи приличат на моите.

Крийл се облегна назад и направи опит да се съсредоточи върху онова, което говореха сътрудниците му. Летяха на изток с 900 километра в час, за да задоволят изискванията на поредния клиент, който виждаше мира и сигурността единствено през мерника на танковото дуло.

Но онези очи не му излизаха от ума. Също като притежателя им. Един-единствен човек, поне това беше сигурно. Но понякога ставаше така, че един човек бе в състояние да унищожи цялата система.

Разбира се, Крийл нямаше да го допусне. Малко бяха нещата на този свят, от които се страхуваше. Едно от тях беше несигурността. Това беше причината да прибегне до услугите на Пендър, който караше света да вярва на всичко, което му предлага Крийл. Всяка държава търсеше услугите на хора като Пендър. Беше нещо като война на изтощение. Измисляш свой вариант на истината, а после заравяш реалността под тонове боклуци. Хората се изтощават да се ровят в тях и в крайна сметка приемат това, което им предлагаш. Такава е човешката природа. Нали трябва да се плащат сметките, да се пазарува и да се гледат децата? По-лесно е да гледаш мач по телевизията, вместо да се ровиш в търсене на истината. Да, системата е сигурна, всички ходове са предвидени. Но понякога става така, че един погрешен ход води до тотален провал.

Не и този път.

Не и този път!