Дейвид Балдачи
Цялата истина (42)

41

Шестима души бяха арестувани минути след като президентът Бенист напусна хотел „Риц Карлтън“, където произнесе поредната си политическа реч. Медиите нарекоха полицейската акция „ювелирна“, защото арестуваните бяха проникнали в хотела с безупречно фалшифицирани документи и бяха заловени непосредствено преди да извършат покушението. В друг материал се съобщаваше, че по същото време е бил направен опит за отвличане на бащата на президента, но престъпниците били арестувани, преди да проникнат в апартамента на възрастния човек. При завързалата се престрелка били убити двама от похитителите.

Всички тези хора се оказала членове на известна неонацистка организация, действаща в околностите на Париж. Очакваха се нови арести. Властите бяха на мнение, че са нанесли смъртоносен удар на тази ултравойнствена групировка.

Шоу чу новините в хотелската стая, докато събираше багажа си. Телефонът му започна да вибрира.

— Моите поздравления — рече Франк. — Твоята смрад не успя да се размирише.

— Както винаги класификацията ти е доста цветиста — промърмори Шоу.

— Готов ли си за още малко работа?

— Не, заминавам.

— Нека отгатна. Лондон?

— Нямам тайни от теб, а?

— Два дни. После те искам обратно.

— Три. И се смятай за късметлия.

Изключи телефона, взе куфара си и тръгна към вратата. Но тя се отвори още преди да докосне бравата.

Дулото опря в гърдите му и го принуди да се върне.

Изстреляната от Виктор слюнка го улучи право в лицето.

Мъж с раница на гърба се промъкна зад него, затръшна вратата и сложи резето.

Телефонът в джоба на Шоу отново завибрира. Вероятно Франк се опитваше да го предупреди, но вече беше късно.

Лицето на Адолф се разтегли в зловеща усмивка.

— Не, не, mon ami, още ти е рано да напускаш Париж. Шоуто не е свършило.

Шоу отстъпи още една крачка назад и гърбът му опря в стената. Очите му се плъзнаха към пистолета в ръката на Адолф, а плюнката на Виктор бавно се стичаше по лицето му.

От раницата на Адолф се появиха ножовка и малка брадвичка. В същото време Виктор завинти заглушител върху дулото на пистолета.

— Май сте останали само двамата — промърмори Шоу.

— Хора колкото щеш — отвърна Адолф. — За всеки паднал имам петима кандидати.

— Значи французите трябва да направят нещо за безработицата в страната.

— Евреин ли си? — попита Адолф и вдигна брадвичката.

— Защо, да не би да си решил да ме режеш на парчета?

— Преди да умреш, искам да разбира защо ме прецака. Изповядай се пред папа Адолф и ще пречистиш душата си.

— Ще ти кажа, че имате само един шанс, за да се разкарате оттук. Само един. После край на залагането.

Адолф погледна към Виктор и се ухили.

— Ние сме въоръжени, а ти си с голи ръце. Което означава, че дрънкаш пълни глупости. — Брадвичката се поклати, на лицето му изплува заплашителна усмивка. — Ей сега ще проверя дали е така.

Шоу натисна едно копче до дръжката на куфара, който все още държеше в ръце. Разнесе се оглушителен вой на сирена.

Адолф и Виктор машинално погледнаха към прозореца, убедени, че полицията пристига.

В следващия миг Шоу се понесе срещу тях, вдигнал куфара пред себе си. Виктор се прицели и натисна спусъка. Беше сигурен, че куршумите с лекота ще пробият дрехите и ще стигнат до главата му. Но преценката му се оказа погрешна.

Куршумите рикошираха в специално подсилената облицовка на куфара и се забиха в тавана. Тялото на Шоу се люшна от силата на попаденията, но не спря.

Сблъсъкът с Виктор беше толкова силен, че пистолетът отлетя от ръката му заедно с част от пръста, увит около спусъка.

Скинарът изкрещя от болка и стисна окървавения остатък от показалеца си. Миг по-късно спря да крещи, защото куфарът се стовари върху главата му и го запрати в несвяст зад малкото канапе.

Миг преди Шоу да се обърне, ножовката на Адолф потъна дълбоко в лявата му ръка, малко под рамото. Той инстинктивно отстъпи една крачка, а нападателят му вдигна брадвата. Ножица с краката го повали на пода, брадвата излетя от ръката му. Но реакцията му беше светкавична — плъзна се по паркета, грабна оръжието и го запрати по Шоу. За щастие в бедрото го удари дръжката, а не острието, но въпреки това болката беше ужасна.

Не усети поредната вибрация на телефона си, защото Адолф настъпваше с ножовката, а окървавеният Виктор се надигаше и замаяно се оглеждаше за пистолета.

Шоу се стрелна напред, рамото му потъна в корема на Адолф. Паднаха едновременно на леглото, претърколиха се през него и се стовариха на пода. Шоу се оказа отгоре, но ноктите на противника се забиха в очите му. Почти ослепял и с пулсиращи от непоносимата болка рани, той все пак успя да притисне с ръка трахеята на Адолф. Но когато направи опит да го довърши, изведнъж откри, че силите са го напуснали. Извърна очи към раната на ръката си, от която шуртеше плътна струя кръв.

По дяволите! Ножът очевидно беше срязал артерията. Пръстите му бързо изтръпваха.

Оттласна се назад и успя да се изправи, но краката му бързо се огънаха. Огледа се за някакво решение, после изведнъж се вцепени.

Виктор беше насочил пистолета в главата му със средния пръст върху спусъка.

По всичко личеше, че злобната усмивка на скинара ще бъде последното нещо на света, което му е било писано да види. Каква гадна смърт.

Вратата отлетя от пантите си и в стаята се втурнаха шестима мъже, предвождани от Франк. Светкавично оценил ситуацията, Франк произведе два бързи изстрела. Улучен в главата, Виктор се строполи.

Адолф нададе пронизителен вик и впи пръсти в гърлото на Шоу.

— Хванете го, по дяволите! — изкрещя Франк. Четирима от хората му скочиха и дръпнаха побеснелия бандит от безпомощния Шоу. — Махнете го оттук!

Миг по-късно лицето на Шоу побеля като платно и краката му се подгънаха.

— Шоу!

Франк прекоси стаята с два скока и коленичи до него.

— Извикайте „Бърза помощ“! — изкрещя той и повдигна главата на големия мъж. — Шоу! Чуваш ли ме?

Главата на Шоу безсилно увисна в ръцете му. Франк погледна дълбоката рана на ръката му, дръпна вратовръзката си и сръчно я стегна под рамото му.

— Дръж се, Шоу, дръж се! — напрегнато прошепна той. — Медицинският екип всеки момент ще бъде тук!

После се извъртя към хората си и гневно изкрещя:

— Как са го открили тези мръсници? Нали трябваше да има прикритие?

— Франк…

Шоу беше отворил очи и го гледаше.

— Всичко ще бъде наред, медицинският екип се качва!

— Обади се на Ана — прошепна едва чуто Шоу. Дишането му ставаше все по-затруднено. — Обади се на Ана вместо мен…

Лекарите нахлуха в стаята и заобиколиха двамата мъже. Макар и слаби, пръстите на Шоу се вкопчиха в ризата на Франк.

— Обади й се. Моля те.

— Добре, ще й се обадя — кимна Франк. — Ей сега ще й се обадя.

Шоу изгуби съзнание, ръката му безсилно увисна.

Няколко минути по-късно тялото му беше прехвърлено на носилка и понесено към вратата.

Изрисуваният с дракони Виктор предприе последното си пътуване в чувал със затворен цип.

Изправен до прозореца, Франк гледаше след линейката, която бързо потегли. Тази стая щеше да бъде почистена и стерилизирана, нещата с местната полиция щяха да бъдат уредени без много шум. Инцидентът никога нямаше да стигне до френските медии. Умът му механично отмяташе задачите, които трябваше да бъдат свършени.

— Коя е Ана? — попита един от хората му.

Франк извади своето блекбери и за четвърти пореден път изчете имейла, който беше получил съвсем наскоро: „Спешно съобщение! Нападение срещу централата на Финикс Груп в Лондон. Няма оцелели.“

Това го беше накарало да се обади в хотела на Шоу. Не получи отговор и моментално потегли насам. От гърдите му излетя тежка въздишка, очите му огледаха напълно опустошената стая.

— Просто една жена, с която той беше наистина много близък.