Дейвид Балдачи
Цялата истина (46)

45

След продължителен нощен полет на борда на частния си самолет Николас Крийл смени Лос Анджелис с Италия, където пое ролята на капитан на огромния плавателен съд, наречен „Шайло“. Той представляваше гигантска яхта с дължина от близо двеста метра. Деветте й палуби предлагаха свръхлуксозни условия за трийсет пътници — покрит басейн, киносалон, диско клуб, фитнес зала, баскетболно игрище, различни водни играчки, две площадки за хеликоптери, няколко сауни и една буквално невидима подводница с капацитет трийсет пътници, която беше прикрепена към дъното на яхтата и позволяваше на собственика свободен и абсолютно незабелязан достъп до плавателния съд. „Шайло“ се управляваше от трийсет изключително опитни моряци, чиято основна задача беше да служат всеотдайно. Личният апартамент на Крийл беше доста по-голям от средна американска къща.

„Шайло“ беше кораб с максимална сигурност, оборудван с високочувствителни камери и дори със специална антиракетна система. Италианското правителство му беше осигурило постоянна охрана от два полицейски катера, които не се отделяха от мястото, на което беше хвърлил котва. Политиците на тази страна очевидно отчитаха по подобаващ начин благотворителната дейност на Крийл и на италианска земя.

Въпреки огромните си размери, надминаващи тези на много плавателни съдове, „Шайло“ беше изключително пъргав. Развиваше двайсет и пет възела и с лекота избягваше морските бури.

Цената му беше около 300 милиона долара, но Крийл я смяташе за изключително изгодна. Той беше любимото му място за живеене, предпочитано пред всичките му резиденции по света. Още от дете беше влюбен в морето, а като юноша мечтаеше да обиколи света на борда на някой търговски кораб.

Днес облеклото му беше в тон с морската обстановка — тъмносин двуреден блейзър, кремав панталон и бяла капитанска фуражка. Наблюдаваше как хеликоптерът гълта разстоянието до яхтата със сто възела в час. Не след дълго скоростта намаля, машината увисна над маркираната в жълто площадка и меко се приземи. Моторът заглъхна, витлата постепенно утихнаха. Дик Пендър скочи на палубата. Беше облечен с дълго кожено палто, на главата си носеше шапка с широка периферия, а лицето му беше скрито зад големи слънчеви очила. Тънкото куфарче в ръката му се поклащаше от вихъра на витлата.

Крийл го посрещна на задната палуба и го поведе надолу по широко стълбище от тиково дърво. Минута по-късно влязоха в широко помещение в средата на кораба, облицовано с орех. През широките илюминатори се виждаха тъмните води на Средиземно море, зад които блещукаха светлините на италианското крайбрежие.

— Жена ви тук ли е? — попита Пендър, докато хвърляше палтото и шапката си на близкия стол.

— Не — поклати глава Крийл. — На екипажа му идва малко в повече да я гледа как се пече гола на палубата. Изпратих я да се подмладява в швейцарски спа център. Така и не ми стана ясно от какво точно иска да се избави.

Пендър стрелна с очи големия плазмен телевизор на стената, показващ сцени от лондонската касапница.

— Там стана голяма бъркотия — отбеляза той. — Не сте си губили времето.

Крийл разполагаше с компрометиращи материали срещу Пендър, които биха могли да го погребат няколко пъти. И Пендър отлично го знаеше. Затова Крийл не се безпокоеше, че този тип може да го предаде. Никой не знаеше за присъствието му на яхтата. Пристигна тайно и щеше да си тръгне тайно. Такъв беше стилът на работа на Крийл. Нещо лесно постижимо, когато на практика притежаваш собствена авиокомпания.

— Да се залавяме за работа — кратко рече той.

Пендър изпразни съдържанието на куфарчето си и вдигна глава.

— Предполагам, че в офиса на Финикс Груп са оставени съответните материали.

— Точно така.

— Някакви признаци, че те са привлекли вниманието на полицията?

— Все още е рано. Но намирането им е само въпрос на време.

— Имате ли вътрешен човек?

На този въпрос Крийл се задоволи само да кимне.

— Когато ми се обадихте за това, което сте открили във Финикс Груп, нещата ми се сториха прекалено идеални.

— И аз си помислих същото — призна Крийл. — Но всичко се оказа вярно. В противен случай не бих предприел нищо. А сега ми кажи какво ще направиш, за да поднесеш поредната „истина“ на обществеността.

Пендър вдигна лист хартия.

— За постигането на максимален ефект и широко разпространение отново препоръчваме мрежата — започна той. — След това ще оставим историята да бъде дооформена от странични източници. Макар да не го признават, големите медии постоянно се ровят из блоговете, търсейки сензационни теми и различни гледни точки. Така нещата ще изглеждат напълно естествени. Повече достоверност, по-малко съмнения.

Крийл кимна в знак на съгласие.

— Така откриваме истинските работодатели на Финикс Груп, което ще бъде последвано от неизбежното изтичане на информация от Лондон.

— И аз съм на същото мнение. Разкриваме истинските собственици на мозъчния тръст и на бял свят излизат бомбастичните разкрития за истинската му дейност. — Пендър замълча за момент, после добави: — Разбира се, ще има и спорове.

— Естествено, но те само ще усилят достоверността на историята. Който оспорва, губи.

— Вашите „ботуши по земята“ действат безупречно.

— Тепърва ще се чуе за тяхната работа — загадъчно отвърна Крийл.

— Кога ще изтече информацията?

— Вече е готова. Ще натисна копчето в подходящото време.

— Можем ли да й се доверим?

— Не става въпрос за доверие.

— А след изтичането на информацията?

— Аз ще реша какво ще правим с нея, Дик.

— От опит знам, че… — започна Пендър, но Крийл го прекъсна, като запали пура и вдигна една кристална гарафа.

— Чаша порто? — попита той. — Това питие много ми помага преди вземането на важни решения.

— Сигурен съм, че вашето порто е най-доброто в света — усмихна се Пендър.

Навън прозвуча корабна сирена и той механично извърна очи към илюминатора. Към яхтата се приближаваше осемметрова гемия, на борда на която се бяха струпали десетина възбудени деца.

— Туристически посещения на „Шайло“, мистър Крийл? — ухили се той. — Решили сте да изкарате малко лесни пари от средиземноморската паплач с немити лица?

Крийл не отвърна на усмивката. Стана от мястото си, пооправи блейзъра и намести капитанската фуражка. Днес беше облякъл униформата именно заради тези деца.

— Италианчета от местното сиропиталище — сухо поясни той. — Когато съм тук, винаги ги каня на борда. Ще хапнат свястна храна, ще получат нови дрехи и играчки, ще се забавляват. Те са само деца, Дик. Имат нужда от забавления.

— Много щедро от ваша страна.

— Затова не взех жена си. Когато е на яхтата, тя просто не може да стои облечена, дори около нея да лудуват деца. Искам да кажа, че възрастните са друго нещо. Ако членовете на екипажа искат да я зяпат, нека го правят, но децата? Тази част от характера й наистина е много странна. Преди да се оженим, дори не подозирах за нея.

— Малка пробойна в аурата ви на всезнайко, а? — подхвърли Пендър, без да крие усмивката си.

— Дик, забелязвам, че от време на време си позволяваш волности, на които нямаш право — сухо отвърна Крийл.

— Извинявам се, мистър Крийл — стреснато го погледна Пендър. — Нямах намерение да…

Крийл сложи чашата на масичката пред него.

— Между другото, моето порто наистина е най-доброто в света.

Пендър побърза да вдигне чашата с пребледняло лице, следвайки жеста на домакина.

— За по-добър свят — рече Крийл.

— За по-добър свят — нервно измънка Пендър.

— Не бъди толкова мрачен, Дик — усмихна се Крийл. — Не говорех напълно сериозно.

Забележката му не допринесе с нищо за успокоението на Пендър.

— Отивам да настаня децата и веднага се връщам. А по-късно ще ги повозя на подводница.

— Имате подводница?! — зяпна Пендър.

— Имам всичко, Дик. Мислех, че го знаеш.

— Да, но италиански сирачета на подводница?!

— Когато човек има всичко, той иска да го сподели — отвърна Крийл.

Пендър го изчака да се качи на палубата и се залови за работа. Но част от съзнанието му продължаваше да бъде заето с мисълта за странностите на хората като цяло и особено на един от тях — човек с невъобразимо богатство. Повтори си, че никога вече не трябва да се държи като равен с господин милиардера. Това бе опасно, дори смъртоносно. Вярно, че на света имаше само шепа хора, които можеха да вършат това, с което се занимаваше Дик Пендър.

Но още по-вярно беше, че на света имаше само един Николас Крийл.