Дейвид Балдачи
Цялата истина (68)

67

Звънецът на входната врата звънна само двайсет минути след обаждането на Шоу. Кейти изтича до вратата и включи домофона.

— Шоу?

— Аз съм.

Натисна копчето за отключване и изведнъж се вцепени. Това ли беше гласът на Шоу? При вълнението, което я беше обзело, тя просто…

Откъм стълбището долетяха равномерни стъпки, които бавно се изкачваха нагоре. Не, това не бяха стъпките на Шоу!

Кейти сложи резето, грабна сака с набързо събраните си вещи и се огледа. Прозорецът към уличката отзад беше единствената алтернатива.

Тя рязко го отвори и надникна навън. От уличката я деляха два етажа. Във филмите винаги имаше по някоя аварийна стълба или контейнери за смет. Но в реалния живот не е така. Нямаше време дори да си оплете въже, използвайки чаршафите. Единственото, което й предложи съдбата, беше едър мъжага с джинси и фланелка за ръгби, който четеше вестник, седнал на очукан пластмасов стол.

— Хей! — извика Кейти. — Сто паунда, ако ме хванеш!

— Моля? — учудено вдигна глава мъжът.

Тя преметна сака през рамо и се покатери на перваза.

— Ще скоча, а ти ще ме хванеш, ясно?

Мъжът захвърли вестника и се изправи. Главата му се бавно се завъртя, сякаш търсеше скритите наоколо майтапчии.

— Искаш да скочиш? — озадачено попита той.

— Да, гледай да не ме изпуснеш!

— Мили боже!

Пред вратата на стаята ставаше нещо. Разнесе се рязко изпукване. В продължение на една безкрайно дълга секунда Кейти виждаше единствено Ана Фишер, заела позицията, в която тя се намираше в момента. Виждаше и куршумите, пронизали тялото й миг преди скока.

— Идвам! — извика тя по посока на едрия мъж, който подскачаше под прозореца и се опитваше да определи траекторията й. — Дръж ме!

Отлепи се от перваза и след секунди двамата с едрия мъж се търкаляха по уличката, преплели крака и ръце. Кейти бързо се изправи и опипа тялото си. Всичко изглеждаше наред, с изключение на две дълбоки драскотини по ръката и десния прасец. Натика пет банкноти по двайсет паунда в шепата на зашеметения мъж, целуна го и хукна да бяга.

Зави зад ъгъла на сградата. Не се обърна, за да види мъжа, който се понесе след нея. Не видя как входната врата отскача от пантите си и втори мъж се включва в преследването. Но ясно усети присъствието им и увеличи скоростта. Дали да не се развика? Наоколо имаше много хора. Ами ако онези зад нея са въоръжени? Бяха застреляли бедния Лесник въпреки хората наоколо. Очите й отчаяно потърсиха полицай, но не успя да открие никъде.

Изобщо не видя третия мъж може би защото се появи от обратната посока, точно насреща й. Той беше предпазният клапан, допълнителната застраховка в случай на провал от страна на другите двама. По всичко личеше, че няма да изпусне шанса си. От ръкава му се появи дълга спринцовка. Мъжът развинти капачката и я стисна в длан, след което ускори крачка.