Дейвид Балдачи
Цялата истина (84)

83

Франк, Ройс, Шоу и Кейти седяха в една стая и гледаха видеозаписа на широк екран. Едва сега Кейти започна да проумява какво имаше предвид Шоу.

— На магистралата са монтирани камери — поясни той. — Колкото да следят за катастрофи и задръствания, толкова и заради Големия брат, който винаги иска да знае всичко. Но в случая те ще ни свършат работа.

На съседния екран щеше да се прожектира видеото, направено от Шоу — Кейти разговоря с Пендър до електронния часовник.

— Започваме — обяви Шоу. — Записът на магистралните камери трябва да тръгне едновременно с моя.

Мониторите оживяха. Електронният часовник започна да отброява секундите. В полунощ движението по междущатска магистрала 66 все още беше оживено. Във Вашингтон винаги е така. Но колите не се движеха плътно една след друга.

— Ето я стартовата позиция — посочи с пръст Франк. — Оттук започва засичането на сигнала. Разстоянието между двата изхода е около километър и половина.

— Колите се движат с около сто и десет километра в час — отбеляза Шоу, — което означава, че разстоянието ще бъде покрито за около минута.

Очите му се заковаха върху кадрите с Кейти и часовника.

— В момента, в който Франк съобщи, че са засекли сигнала, аз накарах Кейти да опита номера с „веднага отбий и спри“ — подхвърли към Ройс той. — Това се случи точно шест минути и три секунди след началото на разговора.

— Стори ми се, че чух свиренето на гуми — добави Кейти. — И някакъв клаксон.

— Сега ще проверим този отрязък от време — вдигна ръка Шоу и започна да отброява: — Пет, четири, три, две…

Ръката му се спусна и очите на всички се заковаха на видеозаписа от магистралата.

— Ето го! — извика Ройс и посочи лявата лента на платното. По нея се движеше голям мерцедес, който рязко смени посоката и почти се блъсна в пикапа, който заемаше средното платно.

— Увеличете кадъра с черния мерцедес и го задръжте на екрана! — заповяда в микрофона Франк.

Миг по-късно черната кола започна да се увеличава и скоро запълни екрана. За нещастие ъгълът на заснемане не беше особено подходящ. Зад волана беше мъж — факт, който вече им беше известен, но лицето му почти не се виждаше.

— Бял — отбеляза Шоу. — Слаб, с посивяла коса. Рамката на вратата пречи да се види лицето му. Изглежда, говори по телефона.

— Както правят деветдесет процента от шофьорите — обади се Кейти.

Франк инструктира техническия специалист да опита различен ъгъл, но резултат почти нямаше.

— Да караме нататък — каза Шоу. — Той послуша Кейти и отби. Може би ще видим лицето му или регистрационния номер на колата.

За съжаление това не се случи. Мерцедесът действително отби на следващия изход, но колите между него и камерата не позволяваха добра видимост. Не успяха да видят нито лицето на мъжа, нито номера на колата му.

— Черен мерцедес S500 — обяви Франк. Това все пак стесняваше кръга. — Ако предположим, че е регистриран в окръг Колумбия, Мериланд или Вирджиния, можем да проверим архивите на пътната полиция.

— Това е богат район — поклати глава Кейти. — Сигурна съм, че много от местните тук карат S500. А и не сме сигурни за регистрацията, защото не виждаме номерата. Колата може да е дошла отвсякъде, което означава стотици, дори хиляди собственици.

— Тя е права — кимна Ройс.

— Има по-лесен начин — обади се Шоу. — Тази магистрала е платена.

— Точно така — щракна с пръсти Франк. — На изходите има камери, записващи хората, които не плащат. Ако нашия човек го няма на тях, аз съм готов да се обзаложа, че използва карта. Оттам ще получим данните му.

— Но как можем да бъдем сигурни, че плаща по електронен път? — попита Ройс.

— S500 струва над сто бона. Бъди сигурен, че човек, който дава толкова пари за кола, едва ли ще рови из джобовете си за центове.

— Все пак не изключвам възможността колата да е отбила в другото платно, за да избегне някакъв инцидент — намеси се Ройс. — И да няма нищо общо с нашия случай.

— За да изчезне от магистралата в мига, в който Кейти казва на онзи тип да спре? — вдигна вежди Шоу. — Не, този е нашият човек! Чухте скърцането на гумите и надутия клаксон, които съвпадат абсолютно точно с кадрите, заснети от мен.

— Можем да проверим компютрите на изхода — рече Франк и погледна часовника на екрана. — Точно седем минути след полунощ.

— Пипнем ли този тип, всичко е свършено — каза Ройс. — Арестуваме го, екстрадираме го в Лондон и го затваряме на топло завинаги, заедно със съучастниците му.

— Точно така — съгласи се Франк.

Кейти хвърли неспокоен поглед към Шоу, който гледаше встрани с каменно изражение.

Според мен не е точно така, помисли си той.