Дейвид Балдачи
Цялата истина (92)

91

Резкият телефонен звън изтръгна Франк от дълбок сън.

Обаждаше се агентът на ФБР, с когото работеха.

Франк се надигна и механично потърси с ръце дрехите, които лежаха в долния край на леглото.

— Какво има? — дрезгаво попита той.

— Току-що са открили убит един от хората в списъка на „Сейнт Олбънс“. Казва се Ричард Пендър.

Франк спусна крака на пода, затисна телефона между ухото и рамото си и започна да навлича панталоните.

— Мамка му! — изръмжа той.

— Това не е всичко.

— Тъй ли?

— Тялото на Пендър било открито благодарение на някакъв съсед, който се обадил в полицията.

— Защо се е обадил? Видял ли е убийците?

— Видял как изнасят двама души от къщата и ги качват в някаква кола.

— Двама ли? Може ли да ги идентифицира?

— Било тъмно, човекът не е сигурен. Но мъжът бил много едър, носели го трима. Другото тяло било на жена.

— Да е видял нещо друго?

— Записал номера на колата, в която ги качили.

— Е, и? — попита Франк, напъха ризата под колана започна да обува чорапите си. — О, не, не ми казвай!

— Колата е на Кейти, взета под наем.

— Какво са търсили там, да ги вземат мътните? — ревна Франк, докато си слагаше обувките. — Още нямаме заповед за обиск!

— По всичко личи, че са предприели малко частно разследване.

— Полицията открила ли е колата?

— Обявили са я за издирване, но резултат все още няма.

— Някой опита ли да се обади на Шоу или на Кейти?

— Да, но не отговарят. Стаите им в хотела са празни.

— Кога е позвънил съседът?

— Преди около два часа.

— Исусе! Може вече да са мъртви. Всъщност сигурно са мъртви! Какво ги е насочило точно към Пендър? Кога е бил ликвидиран?

— Според предварителните сведения поне преди двайсет часа.

— Мамка му, следата отдавна е изстинала! Я чакай малко! Защо са наблюдавали къщата на Пендър, след като са го убили толкова отдавна?

— Може би са очаквали някого.

— Искаш да кажеш, че са чакали Шоу и Кейти! Повторение на сценария от Дурлах. А защо, по дяволите, са отишли там?

— Според криминалистите вероятно става въпрос за обир с нещастен край.

— Обир, ама друг път! Кой, по дяволите, е този Пендър?

— Притежава фирмата „Пендър и сътрудници“ със седалище в Северна Вирджиния. Картината все още не е ясна, но май става въпрос за пиар компания.

Франк позвъни на Ройс, разказа му сбито за какво става въпрос и добави, че след пет минути ще го чака във фоайето. Затъкна пистолета в колана си, изскочи навън и се понесе по коридора. Извади мобилния си телефон и набра няколко цифри, без да намалява скоростта.

— Шоу и Джеймс са в беда! Тръгвайте веднага!

Минута по-късно беше във фоайето, където вече го чакаше агентът на МИ5. Двамата излетяха през вратата и се понесоха към колата си.

Напуснаха паркинга с остро свирене на гуми. Франк набра агента на ФБР.

— Незабавно изпратете ударна група във фирмата „Пендър и сътрудници“! — изкрещя в слушалката той.

— Все още не разполагаме със съдебна заповед.

— Каква заповед, бе?! Какви са шансовете човек от нашия списък, който е ликвидиран в дома си, откъдето са отвлечени Шоу и Джеймс, да няма пряка връзка с проклетата конспирация?

— Милиард към едно — призна агентът.

— Затова майната им на заповедите! Вървете и блокирайте проклетата фирма! Веднага!

Но някъде дълбоко в себе си Франк усещаше, че вече е късно. Поне за „Пендър и сътрудници“.

А може би и за Шоу и Кейти.