Дейвид Балдачи
Цялата истина (75)

74

Дъждът беше спрял и денят в Дъблин се очертаваше да бъде хубав. Между дърветата се стрелкаха птички, красиви цветя се поклащаха на лекия ветрец. По тротоарите се разхождаха и разговаряха хора, кафенетата бяха пълни, по широките улици пъплеха автомобили.

В малкото антисептично помещение Шоу скърцаше със зъби и сякаш се готвеше да смаже облегалката на стола със здравата си ръка. Облечена в хирургически халат, с маска и ръкавици, Лиона току-що беше извадила няколко от металните скоби, които придържаха разкъсаната кожа. Също нахлузила ръкавици, Кейти стискаше с всички сили другата му ръка.

— Това беше по-лесната част — любезно поясни Лиона, пускайки трите метални шипки в малка табличка. Върху раната останаха още четири.

— Радвам се да го чуя — промърмори Шоу.

— Все още ли държиш да продължим? Процедурата значително ще забави процеса на възстановяване.

— Просто го направи, Лиона!

Тя взе дълъг и тънък инструмент, който приличаше на миниатюрна щанга. С негова помощ разтвори раната и кръвта бликна. По челото на Шоу избиха ситни капчици пот, а Кейти затегна хватката си върху ръката му. Лиона бе поставила местна упойка на няколко места около раната, но отново предупреди, че ще боли. Оказа се, че е права.

Малкият метален цилиндър беше увит в стерилизирана марля.

— Не трябва да го държиш дълго — предупреди Лиона. — Стерилизирах го, но опасността от инфекция остава. Рано или късно ще се появи.

— Последния път не спомена за такава опасност.

— Последния път беше различно.

— За мен не беше. — Той докосна гръдния си кош. — Ти изобщо не спомена, че това нещо ще предизвика проблеми.

— Дрън-дрън! — сопна се Лиона. — Този уред наподобява пейсмейкър и е предназначен за дълъг престой в организма. Но не и това парче метал. Като лекар съм длъжна да те предупредя. Рано или късно раната ще се инфектира.

— Предупреждението прието — изсумтя Шоу. — А сега го слагай вътре!

Лиона внимателно вдигна предмета, опитните й пръсти опипаха вътрешността на раната, търсейки подходящо място.

Тялото на Шоу се разтърси от болка.

— Стисни ми ръката — предложи Кейти.

— Не! — изпъшка той.

— Защо?

— Защото ще я счупя!

Секунда по-късно винтовете на страничната облегалка не издържаха и тя остана в шепата му.

Лиона извади пръсти от раната и доволно огледа резултата от работата си.

— Мога да върна щипките и дори да сложа катетър — обяви тя.

— Не!

— Защо?

— Защото няма да мога да извадя проклетото нещо, когато ми потрябва, Лиона! Старомодните конци ще свършат по-добра работа.

Жената сви рамене, почисти раната колкото беше възможно и започна да шие. Когато свърши, сложи една широка марля върху нея и се облегна назад.

— Готово.

Кейти изпусна въздишка на облекчение. Шоу бавно повдигна ръката си и направи опит да я раздвижи.

— Благодаря.

— За теб съм готова на всичко, Шоу — усмихна се иронично лекарката. — Нали сам каза, че съм ти задължена?

— Сега вече сме квит.

— Повече от квит — поправи го тя. — Везната се наклони към мен.

— Не мисля. Всъщност това е малък жест от моя страна.

Шоу се изправи и започна да закопчава ризата си. Лиона погледна дясната страна на гърдите му и подхвърли:

— Между другото, добре ли действа?

— Попитай Франк. Предполагам, че с удоволствие ще ти обясни.

Протегна се към масичката и прибра тънкия инструмент в джоба си.

— В името на доброто старо време — обясни той, видял, че Лиона се готви да протестира.

Тя го спря на крачка от вратата.

— Това нещо, което ти поставих, е същото, за което си мисля, нали?

— Човек никога не знае — въздъхна Шоу. — Никога.