Дейвид Балдачи
Цялата истина (15)

14

Промъкна се в тясната баня. Повечето бани в Европа са малки. Явно тези хора се нуждаят от по-малко пространство за къпане и облекчаване в сравнение с останалия свят. Наплиска лицето си и вдигна очи към отражението в огледалото.

Хората най-често определяха чертите му като груби. Дори Ана го наричаше „грапав хубавец“. Костите и кожата на лицето му бяха на мястото си и изглеждаха както трябва. Но най-забележителни бяха очите. Не само защото цветът им беше абсурдно светлосин, сякаш природата бе решила да покаже превъзходството си над изкуствените цветове, но и защото рязко се различаваха от останалото. Кожата му беше мургава, по-скоро като на италианец или грък, отколкото на ирландец или шотландец. Косата му беше тъмна, вълниста и непокорна — „привлекателно рошава“, както я беше описала Ана. Но когато се взираше в лицето си, той виждаше просто един напрегнат човек с прекалено много белези.

Сякаш усетила присъствието си в мислите му, Ана се появи зад него и уви дългите си ръце около голите му рамене.

Беше облякла тениската му. Върху неговите гърди тя се опъваше докрай и едва стигаше до кръста му, но на Ана, макар и висока за жена, й стоеше като рокля.

— Не можеш да спиш, а?

— Дъждът — промърмори той. — Не обичам, когато нощем вали.

— Стори ми се, че разговаряш с някого.

Шоу погледна лицето й в огледалото, после сведе очи към пръстите й, които внимателно опипваха малкия белег до гърлото му. Той му беше спомен от едно посещение в Украйна. На Ана обясни, че е паднал от колело, но на практика го получи от ножа на бивш агент на КГБ, чиято длъжностна характеристика се изчерпваше само с две думи: маниакален убиец. Ножът, хвърлен от него, пропусна сънната артерия на Шоу с два сантиметра. Въпреки това той се оказа на прага на смъртта поради загуба на кръв, и то на място, където истанбулската „скотобойна“ на Франк би изглеждала като „Джонс Хопкинс“.

За белега от дясната част на тялото си не й беше дал никакви обяснения, защото искаше да го забрави. Винаги когато мислеше за него, го обземаше дълбоко чувство на срам. Жигосан като кон. Не, по-скоро като роб. Фактически това беше една от причините да се появи в Дъблин. Изпитваше силно желание да направи нещо по отношение на този малък подарък.

— Наистина ли разговаряше с някого? — попита Ана. От главата му излетяха всички мисли, свързани с Франк, белезите и касапите на КГБ. На тяхно място се появи само един въпрос: Дали Ана не се е разколебала?

В отговор на предложението му тя беше прошепнала едно сълзливо „да“. А после, явно развълнувана от перспективата да стане булка, изрази съгласието си на още девет езика. Сълзите й пареха кожата му и Шоу, твърдият като скала мъжкар, усети как очите му овлажняват.

Но сега в тона й се долови и нещо друго, по-различно от щастието. Вече е крайно време, помисли си той.

Отново се наплиска, избърса ръцете си и се обърна с лице към нея.

— Аз не съм бизнес консултант и специалист по международните сливания на компании — промълви той.

— Знам.

— Какво? — рязко попита той.

— Познавам много бизнес консултанти. Те нямат белези от ножове по себе си, нито са в състояние да пребият с голи ръце двама въоръжени мъже. Почти всички изгарят от желание да демонстрират благосъстоянието си. Но аз никога не съм идвала в дома ти. Винаги отсядаме в лондонския ми апартамент.

— Защо ми го казваш едва сега?

— Защото сега е различно. Току-що се съгласих да се омъжа за теб.

— А ако все пак не ти кажа с какво се занимавам?

— Щях да те попитам. Всъщност вече те питам.

— Но вече каза „да“ — отбеляза той.

— Мога да кажа и „не“.

— Аз не съм престъпник.

— Знам и това, защото ти личи. Иначе нямаше да съм тук. А сега ми кажи истината.

Той се облегна на мивката и направи опит да подреди мислите си.

— Ето как стоят нещата. Аз работя за международна правозащитна организация, финансирана от Г–8. Занимаваме се с проблеми, които са твърде деликатни или прекалено глобални за една отделна държава. Нещо като Интерпол, надрусан със стероиди. Лично аз вече не се занимавам с оперативна работа и заемам само административна позиция.

Тази лъжа беше изречена сравнително лесно и прозвуча доста убедително, отбеляза той.

— А какви конкретни права защитавате? — твърдо попита тя.

— Опитваме се да пречим на лоши хора да вършат лоши неща. По всякакъв начин.

— И това, с което се занимаваш в момента, не е опасно въпреки среднощните телефонни разговори?

— Дори да живееш е опасно, Ана — въздъхна той. — На всяка пресечка може да те блъсне автобус.

— Не се дръж снизходително, Шоу! — хладно го предупреди тя.

— Не, сегашната ми работа не е опасна — отговори на въпроса й той и усети как кожата му пламва. Нямаше проблем да излъже един побъркан персийски терорист, но не и Ана.

— Ще продължаваш ли да се появяваш и да изчезваш както досега?

— На практика планирам да се оттегля. Искам да се занимавам с нещо друго.

Лицето й светна.

— Това е… Това е изненада.

Стига да оживея, мрачно си помисли той, а на глас добави:

— Бракът предполага, че двама души ще живеят заедно, а не разделени.

— И ти ще го направиш заради мен?

— За теб ще направя всичко.

Тя го погали по бузата.

— Защо? — внезапно попита Шоу.

— Какво защо?

— Би могла да имаш всеки мъж, когото пожелаеш. Защо избра мен?

— Защото си добър човек. Смел и същевременно скромен. Въпреки големите си способности ти се нуждаеш от грижи. Нуждаеш се от мен. И аз от теб.

Той я целуна и прокара пръст по бузата й.

— Веднага ли заминаваш?

— Не, след два дни.

— Къде?

— В Шотландия.

Взе я в прегръдките си и зарови лице в русата й коса. Ароматът на тялото й се смеси с онзи, който излъчваше неговото. Включително вонята на река Амстел.

— А сега в леглото.

Отново се любиха. После Ана заспа в прегръдките му.

Подложил длан под главата си, Шоу слушаше дъжда и си представяше ухилената физиономия на Франк, който отново беше успял да го прецака. Пръстът му нежно докосна топлата буза на Ана. Да, сега наистина беше различно.

Дъблинският порой продължаваше. Всяка дъждовна капка отекваше в главата му като пистолетен изстрел. Беше я помолил да се омъжи за него, но след разговора с Франк имаше чувството, че е направил най-голямата грешка в живота си.