Дейвид Балдачи
Цялата истина (12)

11

Дъблин беше един от любимите градове на Шоу. Как да не обичаш град, в който буквално на всеки ъгъл има кръчма и книжарница? Половината от населението беше под трийсет, а вторият по популярност език беше класическият китайски мандарин: млади, интелигентни и начетени посетители на кръчмите, които изясняват отношенията си с помощта на напевно ирландско наречие и бързи ирландски юмруци, а най-често и на двете.

Шоу беше участвал в две кръчмарски сбивания, в които беше излизал победител само с един удар. Би могъл да бъде по-сдържан и да ги накара да страдат, но той си имаше твърдо правило: получиш ли шанс — удряй здраво, а хвалебствията остави на някой друг.

Когато опонентите му се връщаха в съзнание, те неизменно пожелаваха да узнаят името на победителя.

— Шоу.

— Шотландец?

— Не.

Практически той не познаваше корените си и всяко минало му вършеше работа, според случая.

— Това обяснява нещата — каза един от противниците с мек акцент, разтри смазаната си челюст и добави: — Ти си гаден ирландец!

След като хвърли саковете си в хотелската стая и се преоблече, Шоу излезе да потича във Финикс Парк — зелен рай с площ от 709 хектара, два пъти по-голям от Сентръл Парк. По пътя си подмина резиденциите на американския посланик и ирландския президент, без да им обръща внимание, въпреки че в различни моменти от кариерата си беше работил и за двамата на хонорар. За половин час пробяга осем километра — разстояние, което беше далеч от личния му рекорд, но доказваше добрата му форма. Можеше да тича и по-бързо и това сигурно щеше да стане, когато му дойдеше времето.

Прибра се в хотела и взе душ. После се намаза с лосион, прибави двойна доза дезодорант, но беше готов да се закълне, че все още долавя вонята на Амстел, която продължаваше да се излъчва от порите му. Бърз поглед към часовника го увери, че разполага с малко време. Излезе и тръгна с умерена крачка към завоя на река Лифи, откъдето през 1916 г. британски боен кораб беше засипал със снаряди центъра на Дъблин с намерението да потуши „въстанието“. Нищо чудно, че ирландците и до днес имат едно наум по отношение на съседите си от изток, помисли си Шоу.

Войната. Най-лесно е да я започнеш, но прекратяването й е съвсем друга работа. За съжаление Шоу го знаеше от личен опит.

Отново погледна часовника си. Беше време да се види с Ана.

Ана Фишер. Родена в Щутгарт, получила университетско образование в Англия и Франция, постоянно живееща в Лондон. Напускаше дома си само когато трябваше да изнесе някоя лекция. Именно това беше причината и за сегашната й поява в Дъблин. И за тази на Шоу. Двамата често се срещаха в различни точки на света, но сега беше друго. По тази причина изключително спокойният Шоу изведнъж усети как пулсът му се ускорява, а дишането му става разпокъсано. Часът бе ударил.