Дейвид Балдачи
Цялата истина (65)

64

Николас Крийл започваше да губи търпение. Репортажът на Кейти Джеймс би трябвало вече да излезе. Лесник й беше разказал всичко и беше мъртъв. А тя разполагаше с материала на века — онзи, който щеше да я изстреля отново на върха. Защо се бавеше?

Хората му бяха провели дискретни телефонни разговори с редица медии, между които и „Скрайб“. На практика Крийл беше пасивен инвеститор в този вестник и именно той беше уредил поръчката на Кейти чрез своите посредници. Вероятно имаше някакъв проблем. Дали бе предала материала си? Имаха ли причини да го задържат? На това трябваше да се сложи край.

Позвъни на Пендър и му обясни ситуацията.

— Не искам да се разбере, че оказвам натиск върху редакцията, Дик — каза той на своя „мениджър на истината“, както обичаше да го нарича. — Затова трябва да им измъкнеш материала, без да подбираш средствата.

— Бъдете спокоен, мистър Крийл. Знам как да го направя по най-добрия начин.

Пендър прекъсна връзката. Начинът да накараш дадена редакция да публикува спрян материал е само един — страхът, че някой друг ще го отмъкне. В ерата на интернет това бе най-лесното нещо на света.

Още същата вечер в няколко добре посещавани сайта се появиха съобщения за предстоящото публикуване на сензационен материал, свързан с „Лондонската касапница“.

„Стряскащи нови разкрития! — обяви един от фалшивите блогове. — Потресаващ разказ на очевидец.“

„Фатални последици за света след разкритията за убийствата в Англия! — тръбеше друг. — Потресаващ разказ за трагедията, свързана с неотдавнашно убийство в Лондон.“

Натрапчиво мигащи прозорчета напомняха, че сензационната история ще бъде публикувана всеки момент.

Пендър качи изфабрикуваната информация на сайтовете, които се използваха постоянно от повечето печатни издания, включително „Скрайб“, след което се въоръжи с търпение и зачака.

Не му се наложи да чака дълго.

Кевин Галахър научи за сигналите в интернет около час след появата им. Като повечето вестници неговите служители непрекъснато дежуреха в мрежата, търсейки интересни материали. Но това, което се появи на бюрото му, беше нещо по-различно от интересна новина — беше нещо, което буквално разяждаше вътрешностите му. Когато хората над него узнаха, че някой се готви да им измъкне под носа най-сензационния материал в историята на вестника, те повикаха Галахър и му дадоха да разбере, че деня, в който това се случи, ще бъде последният му работен ден в редакцията. След което добавиха, че ако Кейти Джеймс откаже материалът да бъде публикуван, той трябва да намери начин да го направи.

Загрижен за личната си кариера и обзет от мрачното предчувствие, че поредният „Пулицър“ ще му се изплъзне, Галахър предприе някои спешни действия, след което се обади на Кейти.

— Трябва да пуснем материала! — обяви с нетърпящ възражение тон той. — В противен случай ще ни го отмъкнат!

— Невъзможно. Никой друг не подозира за него.

— Напротив. В момента четири сайта тръбят за предстоящата сензация.

— Няма да публикуваме нищо, Кевин.

— Защо?

— Защото така трябва.

И защото обещах на Шоу.

— Съжалявам, Кейти.

— Какво значи това? — остро попита тя, усещайки как пулсът й се ускорява.

— Не се обаждам, за да ти искам разрешение.

— Кевин!

— Материалът ще излезе в сутрешния брой.

— Ще те убия! — изкрещя тя.

— Предпочитам го пред уволнението — отсече Галахър. — Съжалявам, Кейти, но нямам друг избор.

Линията прекъсна. Очите на Кейти останаха заковани в стената на лондонския й апартамент. Отчаяно се нуждаеше от едно питие.

Прогони мислите за алкохол и тръсна глава. Шоу!

Набра номера му. Част от нея се надяваше да не вдигне, но той го направи.

— Имам лоши новини — смутено започна тя.

Той я изслуша, но не каза нищо.

— Шоу? Там ли си?

Връзката прекъсна.

Това несъмнено беше лош знак.

На другия ден светът научи, че убийците в лондонската централа на Финикс Груп са били руснаци, изпратени там от президента Горшков. Информацията била получена от неназован, но достоверен източник. Засега мотивите за масовото убийство оставали неясни. Да се каже, че новината се стовари върху планетата със силата на цунами или изригнал вулкан, би било доста сухо изявление.

Семействата на загиналите моментално внесоха десетки жалби срещу правителството на Русия в британските съдилища, въпреки че тези съдилища нямаха юрисдикция на територията на обвинената страна. Пред руското посолство в Лондон избухна малка бомба, а самата сграда беше поставена под усилена охрана заради серията от протестни демонстрации. Затворен вътре, мрачният руски посланик не изпускаше слушалката на пряката си телефонна връзка с Кремъл. Хиляди хора излязоха по улиците на Лондон с плакати, на които пишеше: „Горшков е убиец!“ Те бяха тайно доставени от хората на Пендър.

Близки на убитите се появиха в предаванията на Би Би Си, големите американски канали и телевизиите на много други страни по света. Те единодушно осъдиха варварската постъпка на Русия, а насълзените очи и разбитите им сърца предизвикаха неудържимия гняв на световната общественост.

Гневът бе подсилен още повече от новината, че очевидецът на престъплението Арон Лесник е бил разстрелян в Лондон посред бял ден. Фактически човекът бе загинал пред очите на Кейти Джеймс, която бе автор на бомбастичния репортаж и чрез него отново се бе завърнала на журналистическия Олимп.

Руснаците реагираха с категорични декларации, но светът отказа да приеме отричането на участието им в гнусното престъпление. За Горшков се говореше, че съвсем е полудял и крачи напред-назад с пистолет в ръка, готов да пръсне мозъка на всеки, включително и своя.

Всички искаха да открият Кейти Джеймс. Включително лондонската полиция, осъзнала, че опитната журналистка я беше изиграла. Но тя изчезна. Появиха се слухове, че Горшков е наредил убийството й.

Наистина ли е мъртва? Милиони търсеха отговор на този въпрос.

Броени минути след като Шоу й затвори телефона, Кейти събра багажа си и избяга. Нае си стая в мизерен пансион, където приемаха пари в брой и не задаваха въпроси. Установи се там задълго. Или по-точно се скри. Единственото нещо, което си обеща, беше да счупи капачките на Кевин Галахър с бухалка за бейзбол, разбира се, ако изобщо оцелееше и успееше да се прибере в Щатите.