Дейвид Балдачи
Цялата истина (87)

86

Крийл включи малкия магнетофон, който държеше в ръка. Пендър изслуша разговора си с Кейти Джеймс и лицето му посивя.

— Вие сте знаели? — прошепна той.

— Разбира се, Дик. Аз знам всичко, а ти би трябвало отдавна да си наясно с това.

— Тъкмо щях да се погрижа за всичко, без да ви безпокоя, мистър Крийл — запелтечи Пендър. — Събрах парите и се канех да ги преведа.

— Високо ценя усилията ти, Дик — кимна Крийл. — Но проваленият блог е нещо много сериозно. Бях сигурен, че с парите, които получаваш от мен, това не биваше да се случи. Но какво да се прави, такъв е животът. Много добре знам, че понякога се случват неочаквани неща.

— Но след като й платим…

— За съжаление не е толкова просто — прекъсна го Крийл. — Съмнявам се, че жена като Кейти Джеймс би изпитала толкова внезапно влечение към парите. Преди да я включа в малкия си план, аз си направих труда да я проуча както трябва. Преди години тя отказа да стане водеща в сутрешните предавания на редица утвърдени телевизии, от които би натрупала състояние. Устроена е така, че материалът е много по-важен за нея от парите. Мисля, че дори двайсет милиона долара не биха я накарали да се промени.

— Тогава защо ме потърси?

— За да те накара да й се обадиш. Когато мис Джеймс ти е наредила да спреш колата, този приятел тук твърди, че ти буквално си избягал от магистралата.

— Следил ме е? — попита Пендър и се втренчи в лицето на Сизър.

— Отговори на въпроса, Дик.

— Да, направих го. Бях изнервен. Имах чувството, че ме гледа отнякъде.

— Магистралата е платена и навсякъде по нея са поставени камери. Забележката й е имала за цел да предизвика някаква реакция от твоя страна. И ти си реагирал. В момента те гледат записа, сравняват го с времето на обаждането и виждат, че за малко не си катастрофирал в мига, в който Джеймс ти е подхвърлила уловката. По този начин могат да засекат колата ти.

— Тя ти казва да отбиеш и ти го правиш — добави Сизър. — Направо през пункта за плащане на пътна такса.

— О, господи! Вероятно вече ме чакат у дома! Това се случи преди два дни и аз…

— Успокой се, Дик. Ако камерите бяха заснели лицето ти, вече щеше да си арестуван. Което означава, че не разполагат с твоя снимка.

— Но на пункта платих с карта и това е регистрирано!

— За щастие ние разбрахме навреме какво става. Неколцина от най-добрите ми хакери проникнаха във фирмата, която контролира електронните плащания. Записващата им система претърпя тотален срив малко след твоето преминаване през бариерата.

От гърдите на Пендър се изтръгна въздишка на облекчение.

— Както винаги вие сте помислили за всичко.

— Искам да направиш нещо за мен.

— Каквото кажете.

— Налага се да приключим тази работа. Веднага. Трябва да разпоредиш на твоите хора да опразнят бойната зала и да си вървят у дома. Ние ще имаме грижата да я почистим от всичко, което те свързва с „Червената заплаха“.

— Моите хора могат да го направят, мистър Крийл. Веднага ще им се обадя.

— В светлината на последните събития предпочитам да го направят моите хора — поклати глава Крийл. — Нали ме разбираш?

— Добре, след като настоявате.

— А най-хубавото е, че не се налага да плащаш тези пари, Дик.

— Предполагам, че сте прав. Но в такъв случай тя ще публикува материала. Истинският материал.

— Нека го публикува. Мисля, че нещата вече са в необратима фаза. Договорите са подписани, а Китай и Русия са на крачка от войната, независимо от дипломатическите усилия в международен мащаб. Джеймс не може да направи нищо друго, освен да се отрече от първия си материал. Ще каже „бях подведена“ или нещо подобно. Но при липсата на конкретни доказателства няма кой да й повярва. В очите на света тя ще изглежда просто некомпетентна.

— Значи спечелихме.

Крийл преметна ръка през рамото му.

— Да, Дик, печелим. А сега се обади на твоите сътрудници и да приключваме.