Дейвид Балдачи
Цялата истина (45)

44

Една тежка ръка легна върху рамото на Кейти в момента, в който излезе от асансьора. Първата й реакция беше да я отмести, но промени намеренията си, когато срещна очите на широкоплещестия мъж с мрачно лице.

— Елате с мен! — заповяда той с подчертан британски акцент.

— Защо?

Пръстите на мъжа се стегнаха върху рамото й. В същия миг се появи още един, облечен в костюм и още по-едър, който й показа някаква значка и бързо я прибра.

— Имаме няколко въпроса към вас — обяви той.

— Много добре, защото и аз имам въпроси към вас! — остро отвърна тя.

Мъжете застанаха от двете й страни и я поведоха по коридора. Отвори се някаква врата. Бутнаха я в малка стаичка и й заповядаха да седне. Тя остана права, кръстоса ръце пред гърдите си и предизвикателно ги изгледа.

Единият от здравеняците въздъхна и каза:

— Ей сега ще се върнем.

Шейсет секунди по-късно се появиха отново, в компанията на по-възрастен мъж с оредяла коса и измачкан костюм, който се нуждаеше от химическо чистене.

Той седна и й направи знак да стори същото.

— Нещо за пиене?

— Не — отказа тя. — Искам да видя Шоу.

Франк се облегна и я измери с поглед.

— Имате ли нещо против да ми обясните откъде го познавате?

— Да, имам.

Той кимна на един от мъжете, който с рязко движение издърпа чантичката от ръката й. Тя се опита да я задържи, но напразно. Портмонето и паспортът й преминаха в ръцете на Франк.

— Кейти Джеймс — замислено промълви той. — Името ми е познато. Вие сте репортер, нали? Материал за Шоу ли пишете?

— Не, той ми е приятел.

— Странно. Аз познавам всичките му приятели, но вие не фигурирате сред тях.

— Приятели сме отскоро. Може ли да ми покажете някаква значка или документ за самоличност? Искам да зная за кого ще пиша в случай, че не ме пуснете да си вървя, и то веднага!

— Колко отскоро? — спокойно попита Франк.

— От Единбург — отвърна след кратко колебание тя.

— Не ми е споменавал за вас — промърмори Франк и отново се втренчи в паспорта й. — Значи летите чак от Ню Йорк само за да видите отскорошния си приятел? Защо?

— А вие кой сте, по дяволите?

— Защо сте тук? — попита Франк.

— Той жив ли е?

— Полужив. А сега отговорете на въпроса ми.

— Вчера го потърсих по телефона. Вдигна някаква жена, която каза, че е в болница и е претърпял операция. Тръгнах веднага.

— Ясно. А защо му позвънихте?

— А аз ще получа ли някакъв отговор?

— Защо му позвънихте?

Кейти нервно се огледа. Лицата на двамата здравеняци бяха безизразни.

— Защото чух за Финикс Груп.

Франк никак не беше доволен от отговора.

— Какво чухте за Финикс Груп?

— О, я стига! — избухна Кейти. — Съмнявам се, че не сте чули за касапницата в Лондон!

— Какво общо има това с Шоу?

— Ана Фишер. Личи ви, че знаете всичко, така че не ми пробутвайте своите глупости. Просто не ви бива.

— Откъде познавате мис Фишер?

— Тя мъртва ли е?

— Откъде я познавате, мис Джеймс?

Кейти се поколеба дали да им каже истината. В крайна сметка избра една максимално правдоподобна версия.

— Пишех материал за Финикс Груп. Там се запознах с Ана. А чрез нея се срещнах с Шоу и станахме приятели.

— Казахте, че с Шоу сте се запознали в Единбург. Как разбрахте, че той ще бъде там?

— Ана ми каза.

— Нищо подобно не ви е казала. Аз също умея да различавам лъжата. Имате две възможности: или казвате цялата истина, или ще отседнете в някой френски затвор като заподозряна в нарушаване на закона. Трябва да ви предупредя, че френската съдебна система е известна с мудността си. Може да останете в килията години, преди някой да се сети да ви предяви обвинения. А тукашните затвори не се славят с особена хигиена.

— Известно ми е. Преди пет години правих материал за боклукчийниците, които тук наричат затвори. И спечелих едно от най-големите журналистически отличия. В какво съм обвинена, между другото? Дори французите се нуждаят от някакво обвинение, преди да те тикнат в мръсната килия.

— Не ви ли се струва, че се държите глупаво?

— А на вас не ви ли се струва, че ще е най-добре да ме откарате до американското посолство? Помня адреса наизуст.

— Май стигнахме до задънена улица — заключи Франк и забарабани с пръсти по масата. — Какво ще кажете, ако ви позволя да видите Шоу, а вие ми кажете истината?

Сега Кейти се облегна назад. Предизвикателството в очите й се примеси с увереност. Този път обаче реши да прибегне до истината.

— Така да бъде. Бях в Единбург на почивка. В параклиса на замъка забелязах Шоу в компанията на някакъв мъж. Нещо в поведението им ми се стори подозрително.

Разказа им всичко: какво се беше случило в близост до залива Гилмъртън, как Шоу й беше спасил живота и как тя го беше проследила, възползвайки се от следата, оставена в хотела. Разказа и за последвалата среща с Ана.

— Изненадан съм, че той е пропуснал да ми каже за всичко това — промърмори Франк.

— През онази нощ той оцеля като по чудо. А доскоро не знаеше, че съм издирила Ана. Много се ядоса, когато научи.

— Вярвам ви.

— Сега вече знаете всичко — въздъхна Кейти, замълча за момент и тихо попита: — Ана мъртва ли е?

— Да. Заедно с всички останали.

— Но защо? — отчаяно попита Кейти и наведе глава. — Нали беше само един мозъчен тръст? Ана каза, че никой не обръща внимание на техните разработки.

— Явно някой е обърнал.

— Шоу знае ли? — вдигна глава тя. — Имам предвид за Ана.

— Не — тихо отвърна Франк, избягвайки погледа й.

— Ще се оправи ли?

— Изгубил е много кръв, но лекарите твърдят, че след операцията вече е вън от опасност. Той е як мъж.

— Слава богу! — с облекчение въздъхна Кейти.

— Но когато разбере за Ана…

— Някой трябва да му каже.

— Не съм убеден, че ще се случи скоро — откровено заяви Франк.

— Но нали ще го научи от вестниците, телевизията, по телефона?

— Взели сме мерки — поклати глава Франк.

— Няма ли да се учуди, че тя не е в болницата, до леглото му?

— Ще му кажа, че аз съм разпоредил да я държат далеч оттук.

— Но той ще поиска да говори с нея, поне по телефона. — Кейти замълча за миг. — Така и не разбрах името ви…

— Франк — отвърна след кратко колебание той.

— Лично име или фамилия?

— Просто Франк.

— Добре, „просто Франк“. Но те бяха сгодени и имаха намерение да се женят. Той изобщо няма да ви повярва, че не трябва да я вижда и да говори с нея.

— Да съм казвал някога, че планът е съвършен? — раздразнено попита Франк. — Когато мислеше, че умира, той ме помоли да й се обадя. И аз му обещах, макар вече да знаех, че тя е мъртва. — Скочи и закрачи из малката стаичка с ръце в джобовете и поглед в обувките си.

— Мога ли да го видя? Обещахте да ме пуснете при него, ако ви кажа истината.

Франк спря и кимна на хората си, без да поглежда към нея.

Тримата се насочиха към вратата.

— Кажете му — обади се зад гърба им Франк.

— Какво? — рязко се завъртя Кейти.

— Бяхте права. Кажете му за Ана.

— Аз?! — смаяно го погледна тя. — Не, аз не мога да…

— Казахте, че ви е спасил живота. Нали сте негова приятелка? Дръжте се като такава!

Ужасена, Кейти понечи да каже още нещо, но Франк затръшна вратата под носа й. Миг по-късно вече крачеше към стаята на Шоу.

Имаше чувството, че извървява последните самотни метри към собствената си екзекуция.