Дейвид Балдачи
Цялата истина (89)

88

От базата данни на „Сейнт Олбънс“ изскочиха осем фамилни имена, на които беше регистриран мерцедес S500. Шоу, Ройс, Франк и Кейти проучваха списъка в регионалното бюро на ФБР в Северна Вирджиния.

Един от агентите на ФБР сбито започна да изрежда:

— Двама живеят в Маклийн, един в Грейт Фолс, трима в Потомак, останалите във Вашингтон. Децата на четирима от тях учат в училището.

Кейти отмести поглед от екрана и го насочи към Шоу. Той не отделяше очи от списъка, устните му леко помръдваха.

Старае се да запомни наизуст имената и адресите, съобрази тя.

— Най-добре е да си разделим обектите и да ги атакуваме едновременно — предложи Франк.

— Можем още да стесним кръга — обади се агентът. — Къщата в Грейт Фолс принадлежи на осемдесет и шест годишна жена, на чието име е регистриран и мерцедесът. Двамата във Вашингтон са мъже — Стивън Маршал и Сохан Култа, но първият е афроамериканец, а вторият — индиец. А вие търсите бял човек. По-късно можем да проверим и тези, в случай че някой има достъп до колите им, но според мен приоритет трябва да са другите.

— Засега остават пет имена — разсъждаваше Франк. — Двама в Маклийн, Вирджиния, трима в Потомак, Мериланд.

— Ще ни трябват съдебни заповеди — добави агентът и погледна към Франк. — А предвид необикновените обстоятелства това ще отнеме известно време…

— Колко? — попита Ройс.

Агентът погледна часовника си.

— Ще натиснем където трябва, но резултат ще получим най-рано утре сутринта.

— Добре, действайте.

— Дали да поставим къщите под наблюдение? — предложи Франк.

— Не, има опасност да ги подплашим — поклати глава Шоу. — А без съдебна заповед…

— Те ще получат възможност да унищожат уликите буквално под носа ни — довърши вместо него Ройс.

Франк въздъхна и се обърна към агента на ФБР.

— Направете го по най-бързия начин, моля ви!

Кейти вдигна глава точно навреме, за да улови мрачната усмивка на Шоу, която се мярна на лицето му и изчезна.

— Искам да бъда с вас по време на акциите — обяви той.

— Нямам нищо против — отвърна Франк. — Но главната роля ще играят момчетата от ФБР.

— Естествено.

Ройс също изрази съгласие.

— Няма друг начин, защото тук аз нямам никакви правомощия.

Заседанието приключи и Шоу тръгна към вратата, следван по петите от Кейти. На паркинга тя изтича пред него и опря длан на вратата на колата.

— Не го прави!

— Какво по-точно? — попита той и отмести ръката й.

— Знаеш какво.

— Ще те закарам до хотела. Изнервена си, явно имаш нужда от сън.

— Видях те какво правиш там, Шоу — хвана ръкава му тя. — Запамети имената в списъка. Ти нямаш намерение да чакаш никакви заповеди, защото си решил да посетиш адресите още тази вечер. А после…

— А после ще започна да избивам наред, а? Това ли искаш да кажеш?

— Не съм сигурна какво да мисля.

— Добре, в такъв случай можеш да се включиш в клуба — освободи ръкава си Шоу. — Искаш ли да те закарам, или не?

— Не искам.

— Добре, няма проблем.

Той се качи в колата и потегли. Франк и Ройс излязоха от входа и се приближиха до нея.

— Приятелчето ти май те остави на сухо, а? — усмихна се Франк, гледайки след отдалечаващата се кола.

— Не, аз просто…

— Искаш ли да те закараме?

Настаниха се в колата и Франк се обърна.

— Наред ли е всичко?

— Да.

Ройс я изгледа подозрително, обърна се към Франк и сви рамене.

Когато Кейти се прибра в хотела, тя влезе в банята и почти обели кожата си от търкане. После облегна глава на плочките и остави топлата вода да се стича по тялото й.

Какво всъщност знам аз? — запита се тя. Какво мога да кажа на Франк и Ройс? Да ги накарам да проследят Шоу? Да му попречат да убие някого? Или да бъде убит?

Даваше си ясна сметка, че трябва да направи именно това. Но нещата не бяха толкова прости. Ами ако греши? Ако Шоу разбере, че го е предала? Все пак не му беше обещала да мълчи, а и той не я беше помолил да запази подозренията за себе си.

Излезе от банята и облече някакви тъмни дрехи. Не можеше да издаде Шоу, но не биваше да стои настрана и да гледа как съсипва остатъка от живота си.

Кейти позвъни в стаята му и затвори в момента, в който чу гласа му. Все още беше в хотела. Две минути по-късно седна в едно от креслата с високи облегалки във фоайето и се приготви да чака.

Той се появи един час по-късно и се насочи право към изхода. Тя го последва.