Дейвид Балдачи
Цялата истина (21)

20

Сергей Петров крачеше по тротоара, вдигнал яката на палтото си срещу студения вятър, който вече втори ден брулеше в Ню Йорк. Току-що беше завършил записа в един от местните телевизионни канали, в който разказа ужасите, на които е бил свидетел при режимите на Путин и Горшков в качеството си на втори човек във Федералната служба за сигурност, преди да избяга от родината си. Вече беше открил, че западняците купуват охотно стоката му и плащат далеч по-добре от диктаторите, скрити зад маската на президенти. Той нямаше представа къде е била замислена кампанията „Червена заплаха“, но това изобщо не го интересуваше. Горшков бе представител на злото, а родината на Петров се плъзгаше в погрешна посока. Не го интересуваше дали бяха истина всичките ужаси, историите за които напоследък заляха западната преса. Някои от тях със сигурност бяха, което беше напълно достатъчно.

Опипа пистолета в джоба на палтото си. Сергей Петров беше предпазлив човек и знаеше, че вече е мишена. Ако Горшков действително разполагаше със списък с най-опасните си противници, той положително заемаше някое от челните места в него. Затова ходеше въоръжен, избираше най-оживените места и никога не отслабваше бдителността си. Ядеше и пиеше сам, без компания. Нямаше никакво намерение да го постигне участта на Литвиненко, изпивайки чаша чай с полоний–210.

Стигна до пресечката и махна на едно такси. Шофьорът отби до тротоара и очаквателно го погледна.

— Гранд Сентръл Стейшън — рече Петров.

Шофьорът кимна и той се качи в колата. В същата секунда насрещната врата рязко се отвори и на седалката се тръшна някакъв непознат. Друг мъж, огромен като канара, безцеремонно го избута навътре и се настани до него Вратите се затръшнаха и таксито потегли.

Петров дори не успя да види лицата на похитителите си. Те го притискаха плътно от двете страни, без да му дадат възможност да помръдне. Пистолетът остана в джоба му. Ножът преряза гърлото му в мига, в който друго острие се заби в дясната половина на тялото му. Последваха още множество удари.

Тялото му рухна напред.

Таксито напусна града и пое към Уестчестър. След известно време отби и спря край малък тъмен парк. Тримата мъже слязоха и се прехвърлиха в паркирания наблизо джип. Трупът на Петров остана проснат на пода на таксито.

На челото му с черен маркер беше изписана една-единствена дума на руски, чийто превод беше категорично ясен: предател.

Сизър смъкна шапката и маската. Увертюрата на операция „С ботуши по земята“ беше в ход. Тази вечер трябваше да изпълнят още една задача. Джипът пътува дълго до мястото на следващата задача. Изпълниха я леко, без никакви затруднения. Нещата бяха предварително уредени, парите платени. Колата спря на ръба на дълбок трап изкопан в земята. Мъжете слязоха и извадиха големия чувал от багажника.

Сизър дръпна ципа и се взря в безжизненото лице на трупа.

Бедният Константин. Така и не постигна мечтата си да играе в латино сериал. Сизър затвори чувала, метна го на рамото си и го понесе към ямата. Двигателят на спрелия наблизо камион за отпадъци изръмжа, скоростите изскърцаха. Тонове строителни отпадъци се изсипаха върху „гроба“ на Константин. Веднага влезе в действие и тежък булдозер, който започна да подравнява ямата с изкопаната пръст. До сутринта тук нямаше да останат никакви следи.

Сизър мълчаливо вдигна ръка за поздрав.

Сбогом, Константин. Никога няма да те забравим.

По обратния път той извади телефона си и докладва за успешното приключване на задачата.

На три хиляди километра от мястото на събитието Николас Крийл направи поредната отметка в списъка с неотложните задачи. Дик Пендър беше умен мъж, който знаеше как да оплете света в сложните си игри. Но понякога един „истински“ труп вършеше повече работа, разбивайки сърцата на милиони. А в тази игра Николас Крийл беше ненадминат. Само с един истински труп. А какво щеше да стане, когато в операцията бъдат включени много такива?