Дейвид Балдачи
Цялата истина (86)

85

Далеч по-труден беше въпросът дали властите имаха право да шпионират гражданите без съдебна заповед, за да разберат дали даден автомобил е преминал през определена бариера за заплащане на пътни такси в определено време. Шоу и останалите откриха, че охранителната камера на бариерата, през която беше преминал Пендър, просто не функционира. Тя вероятно беше заснела толкова много граждани, които бяха преминали, без да плащат, а впоследствие бяха отказали да платят получената по пощата глоба, че съответните служби я бяха оставили там само като възпиращо средство. Но всички вече знаеха това, тъй като един от местните вестници беше писал за нея.

Франк реши да провери в компанията за електронно разплащане, но въпреки пълномощията му тя отказа всякаква информация. Наложи се да потърсят помощта на щатската полиция във Вирджиния и направиха нов опит. Този път им беше казано, че сървърът е блокирал, а може би е бил заразен с вирус и част от информацията автоматично се е изтрила. Случвало се доста често, но компанията работела по въпроса и скоро щяла да се свърже с тях.

— Да се свържете с нас?! — изкрещя в слушалката Франк. — Целият шибан свят ще се срине, а ние трябва да чакаме да се свържете с нас?!

Жената отсреща хладно го осведоми, че не харесва тона му, но те правели всичко възможно. Компютрите далеч не били съвършени машини.

— Слушай, скъпа — изръмжа Франк. — На кого ще му пука за несъвършените компютри, когато дойде краят на света?

Жената явно не го слушаше, съсредоточена в предварително подготвения си сценарий. Тя пожела приятен ден на Франк и го увери, че с удоволствие ще му отговори, ако има други въпроси. Доброто обслужване на клиентите винаги било на първо място в тази компания.

Франк затръшна слушалката. Ако имаше коса, със сигурност щеше да я оскубе.

— Какво правим сега? — обърна се към останалите той. — Ще седим и ще чакаме изстрелването на първата балистична ракета?

— Имаме ли друг избор? — сви рамене Ройс.

— Малко ще се поразровим — надигна се Шоу.

— Къде точно?

— В мръсотията — отвърна Шоу и затвори вратата след себе си.

Кейти объркано погледна двамата мъже в стаята.

— Какво му става? — пожела да узнае Ройс.

— Напоследък му се насъбра доста — въздъхна тя.

— На всички ни се насъбра доста! — изръмжа Франк.

Кейти не го чу, защото вече тичаше след Шоу.

Настигна го в далечния край на коридора.

— Шоу?

Той спря да я изчака.

— Какво мислиш да правиш?

— Както казах: ще ровя — отвърна той и отново тръгна напред.

Наложи й се да подтичва, за да не изостане.

— Но къде, как? Не можеш да извадиш човека от вълшебната си шапка.

— Не се знае.

— Защо се държиш толкова тайнствено? — избухна тя. — Трябва да ти кажа, че наистина ми действаш на нервите! — Хвана го за ръкава и добави: — И спри, ако обичаш! Отдавна не съм участвала в маратон!

— Не ми трябва помощта ти! — рязко се обърна той.

— Знам — овладя се тя. — Но аз искам да ти помогна. Мислех, че знам как да открием този човек.

— Планът ти беше добър, Кейти — смекчи погледа си той. — Почти го пипнахме.

— Какво ще кажеш, ако ти помагам? И бездруго няма какво да правя в момента. — На лицето й се появи лека усмивка. — Не забравяй, че „светът е в опасност“…

— Добре. Някакви идеи?

— Разполагаме само с видеозаписа на колата. Според мен си струва да го прегледаме още веднъж. Може би сме пропуснали нещо.

— Добре — кимна след кратък размисъл Шоу. — Ще поискам едно копие и ще го прегледаме отново.

— Защо копие? Не можем ли просто да го пуснем за втори път, заедно с Франк и Ройс?

Шоу не отговори, но се завъртя и тръгна обратно.