Дейвид Балдачи
Цялата истина (61)

60

Пътуването на Николас Крийл до Китай и Русия завърши успешно. Подписването на официални договори не беше обявено, но Крийл подготви почвата за тях. Очакваше Кейти Джеймс всеки момент да разкрие „истината“ за Финикс Груп, което означаваше рязка промяна в динамиката на отношенията между двете страни. От съседи и конкуренти те щяха да се превърнат в открити врагове. След което към него щяха да потекат реки от долари.

Но въпреки близкия триумф имаше и проблеми.

За пореден път зае мястото си на горната палуба на великолепната яхта „Шайло“ — една от най-луксозните в света, докато празноглавата му съпруга лежеше чисто гола на плюшен шезлонг няколко метра под него. Най-после изгубил търпение, той й беше подхвърлил все пак да облече нещо, но тя отказа, за да не се наруши равномерността на загара й.

— Имам перфектно тяло — начупено заяви съпругата му — и не искам разлики в тена, Ники. Ти не можеш да ми причиниш това!

Нима можеше да възрази на тази логика, пропита от маниакален нарцисизъм? Крийл почти се изсмя. Сякаш насреща си имаше дете, извършило поредната глупост.

Не, този брак определено се беше изчерпил. Вътрешният телефон иззвъня. Беше капитанът, който докладва, че мисис Крийл най-после е заспала.

— В такъв случай хвърлете отгоре й някакво одеяло — заповяда той. — Да я покрие цялата, от шията до пръстите на краката!

Жената, с която се беше запознал по време на благотворителната церемония в Лос Анджелис, работеше като куратор в нюйоркския музей „Метрополитън“. Тя притежаваше няколко научни степени от Йейл и смайваща интелигентност, беше пътувала по света и едва ли щеше да мисли за разликите в тена си, независимо че имаше великолепна фигура. Двамата бяха прекарали чудесна вечер въпреки липсата на всякакъв физически контакт. Веднага след като се прибра у дома, той нареди на адвокатите си да подготвят документите за развод.

Но скорошната промяна в личния живот не беше причината за тревогите му.

Очите му отново се насочиха към фотографията на мъжа с Кейти Джеймс. Бяха му докладвали, че журналистката е напуснала хотела на Шоу с насълзени очи. Нима този тип ще прецака цялата операция? Той жадува за отмъщение, а професионалните му качества не подлежат на съмнение. Да, това наистина можеше да се превърне в проблем. Но дните на Шоу вече бяха преброени. Защо тогава тревогата отказваше да го напусне?

Погледът му се зарея към спокойните води на Средиземно море. Горещото слънце лениво се спускаше към хоризонта. Макар че продаваше най-модерните оръжия в света, Крийл беше миролюбив човек. Никога през живота си не беше посягал на друго човешко същество. Вярно, че по негова заповед бяха умирали хора, но това не беше резултат от гняв или злоба.

Още след взривяването на първата атомна бомба, унищожила за секунди стотици хиляди хора, стана ясно, че физическият конфликт е неразделна част от човешкото поведение. Крийл много добре знаеше това, но знаеше и друго — войната носеше и много положителни неща. Най-важното от тях беше обединението. Хората забравяха лекомислието и се сплотяваха в името на доброто.

Втората световна война бе най-убедителното (и най-ценното) доказателство за това в цялата история на човечеството. Тогавашното поколение получи прозвището „златно“ по една-единствена причина: бяха оцелели след най-големия военен конфликт за всички времена. Бяха работили по-упорито и бяха правили по-големи саможертви от всички поколения, взети заедно. В сравнение с тях следващите поколения не живеят, а само вегетират, помисли си Крийл.

Той със сигурност изпитваше вина за онова, което беше извършил. Вече беше основал благотворителен фонд от десет милиона долара за семействата на избитите в Лондон. Беше убеден, че е най-малкото, което можеше да направи за тях. А докато хората в Англия напразно се опитваха да осмислят необяснимото, той беше паднал на колене на борда на самолета си за 175 милиона долара, за да поиска прошка от своя бог. Молитвите му със сигурност бяха чути, тъй като този бог едва ли се намираше много далеч в небето. След това се бе надигнал от дебелия вълнен мокет, бе се мушнал в леглото и бе изключил дизайнерската нощна лампа на стойност десет хиляди долара, абсолютно сигурен, че молитвите му са чути.

Докато Пендър усърдно произвеждаше и продаваше своята версия за истината, Крийл имаше съвсем конкретна представа за „истинската“ истина, която гласеше:

Когато властимащите използват своята власт, светът е много по-сигурно място за живеене. И обратно — когато тези хора не използват властта си, същият този свят става опасен.

Съединените щати можеха да решат близкоизточния проблем в рамките на няколко дни. Разбира се, в хода на този процес щяха да загинат и невинни хора. Но каква е разликата между милионите убити за десет минути и за десет години? Те пак щяха да си бъдат мъртви, но при втория случай щеше да бъде избегнато цяло десетилетие на мъки и страдания. Крийл с готовност щеше да предостави всички оръжия за изтребване на диваците. В крайна сметка нещата опираха до нещо съвсем просто — или ние, или те. Само по-силните оцеляваха.

— А слабите ще загинат — обяви той към залязващото слънце, което обагряше водата и италианския бряг в пурпурночервено. Слабите винаги загиват. Такива са законите на природата.

Ако нещата зависеха от него, силните щяха да поемат цялата власт. Съкращението ВГУ, или „взаимно гарантирано унищожение“, беше термин от Студената война, който винаги се тълкуваше погрешно. Защото на практика ВГУ бе най-голямата стабилизираща сила в човешката история. Повечето хора приемаха подобни изявления с възмущение и ужас, но те просто не бяха наясно с механизмите, които движеха света. ВГУ осигуряваше сигурност и предвидимост, като в хода на този процес и в името на общото благо известен брой индивиди преминаваха в отвъдното.

Пристъпи към парапета и погледна спящата си съпруга на по-долната палуба. Тя също е идиот като повечето човешки същества. Хората като нея са слепи за всичко извън собствената си особа. Те нямат визия, те са тъпи, слаби и лениви. Очите му отново се преместиха към снимката на Шоу. Този човек не изглеждаше нито тъп, нито ленив. Защото не беше такъв.

Жалко щеше да бъде, ако се наложеше да го убие. Много жалко.

Вдигна слушалката. Насреща прозвуча бодрият и уверен глас на капитана — човек, който беше кръстосвал морета и океани в продължение на трийсет години, служейки на различни богати господари.

— Организирайте посещението на децата за утре. Искам всички да са на борда. Доведете и игуменката, за да й връча чек.

— Много добре, мистър Крийл. Ще заповядате ли отново да подготвим подводницата? Последния път хлапетата бяха във възторг от нея.

— Добра идея. Подгответе я. Разпоредете се и за хеликоптера. Утре сутрин той ще откара мисис Крийл до малкия самолет, с който заминава за Южна Франция. Напомнете на камериерката да й приготви подходящите дрехи. Колкото повече, толкова по-добре.

— Ще бъде изпълнено, сър.

Крийл остави слушалката. Ако знаеше какво съм извършил, този доблестен мъж едва ли щеше да е толкова любезен, помисли си той. Капитанът беше англичанин, роден и израсъл в Лондон.

Но утре децата щяха да бъдат тук. Животът на Крийл отдавна се беше превърнал в серия от балансиращи действия. Всяко лошо дело се компенсираше с добро. Да, той действително очакваше с нетърпение посещението на децата.

Вече беше решил да им построи ново сиропиталище модерно и комфортно.