Дейвид Балдачи
Цялата истина (38)

37

Малко след като Шоу замина за Париж, руснаците официално обявиха, че намаляват износа си с петдесет процента, тъй като светът едва ли желае да използва петрол, произвеждан от една толкова ужасна държава. Това съвсем не бяха празни приказки на една страна, която бе втора по износ на петрол след Саудитска Арабия и притежаваше най-големите запаси от природен газ в целия свят. Русия изнасяше повече петрол от следващите три страни в тази класация, взето заедно — Норвегия, Иран и Обединените арабски емирства. Световното производство и бездруго едва успяваше да задоволява нарастващото търсене на петрол. Без черното злато на Русия това ставаше абсолютно невъзможно.

Световните пазари реагираха болезнено. Броени часове след съобщението цената на барел суров петрол достигна 120 долара, а борсите претърпяха безпрецедентни загуби въпреки автоматичното спиране на търговията. Цените на бензина и самолетните билети скочиха рязко, а тъй като за производството на много стоки за всекидневна употреба се използваха петролни продукти, скочиха и цените на всичко останало — от детските играчки до камионите.

ОПЕК — един от основните играчи на световната икономическа сцена, предприе отчаяни опити за стабилизиране на положението, но без успех. Защото, вместо да донесе приказни богатства на арабския свят от невероятно високите цени на петрола, ситуацията причини на арабските страни загуби от стотици милиарди, тъй като за разлика от Русия пустинните държави внасяха почти всичко необходимо за ежедневието им. И така, докато цената на суровия петрол се повиши с четирийсет процента, цените на всички стоки, чието производство бе свързано с него, се удвоиха. По мнението на експертите Русия беше способна дълго време да поддържа това състояние на нещата, тъй като разполагаше с огромни валутни резерви и чуждестранни инвестиции, а вносът и потреблението на глава от населението бяха сравнително ниски.

Но това не беше всичко, което правителството на Русия се готвеше да предприеме. Само седмица по-късно министърът на външните работи обяви, че талибаните от североизточните области на Афганистан използват свои канали през Узбекистан и Казахстан за контрабанда на наркотици на територията на Русия, което допринася за нарастването на престъпността и корумпирането на невинната руска младеж. Това беше отдавна известно, но до този момент правителството на Русия не бе направило много за решаването на проблема. Сега обаче министърът обяви, че страната му ще реши този сериозен проблем, без да прибягва до обичайните дипломатически канали. Афганистан провеждал тази политика от години, но Москва била твърдо решена да й сложи край.

А когато руснаците решаваха нещо, те действаха без колебание.

Само ден след изявлението един от главните тренировъчни лагери на талибаните стана мишена за пет големи ракети „Круз“, изстреляни от руска подводница. За няколко секунди бяха унищожени над хиляда талибански бойци, както и техните оръжия и екипировка. Веднага след това Русия предупреди страните от Близкия изток, че всеки опит за ответна реакция срещу руските интереси ще бъде наказан със стократно по-мощен удар.

В официално изявление президентът на Афганистан окачестви акцията като „непредизвикано нахлуване на територията на суверенна държава“. Но дипломатическите среди приеха изявлението като рутинно и лицемерно, тъй като талибаните отдавна правеха опити да свалят законното правителство на Афганистан, а същият този президент се беше отървал на косъм от два последователни атентата. От което следваше, че порицавайки Москва, президентът просто целеше да запази поста си.

Техеран реагира гневно, окачествявайки руското нападение като „варварско поведение“, след което побърза да поиска помощ от ООН.

САЩ също протестираха от трибуната на Обединените нации и започнаха да изтеглят войските си от Ирак и Афганистан. Пентагонът обяви, че тези действия не са свързани с нападението срещу талибаните, а са част от предварително обявената политика на администрацията. Но добре осведомените източници, пък и обикновените граждани бяха наясно, че консолидирането на войските бе пряк резултат от нарастващата руска заплаха. Близкият изток бързо изгуби приоритетния си статут. Генералите от всяка страна-членка на НАТО отново извадиха на бял свят старите си планове за реакция при евентуална съветска агресия.

В един от най-влиятелните вестници се появи огромно заглавие, изписано с 10-сантиметрови букви на цялата първа страница:

СТУДЕНАТА ВОЙНА СЕ ЗАВРЪЩА.

Неофициално обаче американските военни и висши представители на администрацията бяха изключително доволни от факта, че руснаците с един удар бяха ликвидирали голяма част от терористичната мрежа на талибаните. Един генерал с четири звезди на пагона призна с лека завист: „Ех, ако и ние можехме да направим такъв удар и да ни се размине!“

Малко след изтеглянето на първия американски контингент от Ирак шиитите и сунитите предприеха ограничени бойни действия помежду си, което според експертите предвещаваше началото на страховитата и дълго очаквана гражданска война в Ирак. Но тази новина се появи на вътрешните страници на големите вестници, а новинарските програми на националните телевизии я споменаха съвсем бегло. Доскоро първостепенна по важност тема в новините, Ирак изведнъж беше отстъпил лидерското си място в медиите. Според последните социологически проучвания в различни части на света заплахата от тероризъм беше поставена едва на единайсето място, веднага след опасността от прекалено много секс и насилие по телевизията.

Русия се превърна в обект номер едно като повод за безпокойство, като причините бяха съвсем очевидни. Терористите притежаваха малки бомби, докато Русия разполагаше с огромни ракети с ядрени бойни глави и явно губеше колективния си разсъдък.

Търсенето на силите, стоящи зад Константин и всички останали, изведнъж се превърна в задача номер едно за много държавни институции. Светът вероятно беше решил, че ако поднесе на руснаците една достатъчно основателна мишена, те ще се откажат от санкциите срещу всички останали.

Но какво щеше да стане, ако организаторите на кампанията „Червена заплаха“ се окажеха самите САЩ, притеснено си питаха наблюдателите. Руснаците вече бяха обявили, че приемат кампанията като открито обявяване на война. Нима щеше да се окаже, че това е началото на края? Възможно ли бе САЩ да бяха допуснали толкова фатална грешка в преценките си? Затаили дъх, хората по петте континента чакаха началото на следващата световна криза.

И нямаше да чакат дълго.