Дейвид Балдачи
Цялата истина (99)

98

Над „Шайло“ закръжи голям хеликоптер.

— Тук ФБР, ще кацнем на борда! — прогърмя от рупора мъжки глас. — Повтарям: тук ФБР, ще кацнем на борда!

На стотина метра от борда на яхтата се появи катер на италианската полиция, който се носеше с пълна скорост към нея. Изправен на мостика, Николас Крийл безмълвно наблюдаваше как хеликоптерът каца на площадката, а катерът спира на метър от яхтата.

ФБР и Франк искаха да арестуват Крийл на място, но италианската полиция заяви, че това не може да стане. Спорът продължи двайсет минути, но никоя от страните не отстъпваше.

— Мистър Крийл се намира в италиански териториални води.

— Изобщо не знам какво иска от мен ФБР — невинно се обади Крийл. — Не може да бъде укриване на данъци, защото аз не съм американски гражданин.

— Укриване на данъци, как ли пък не! — ревна Франк. — Какво ще кажеш за създаване на глобален хаос, негоднико?!

Крийл се обърна към капитана от италианската полиция и учтиво каза:

— Не знам какво крещи този човек. Те нахлуха на яхтата ми и откриха стрелба. Част от хората ми са ранени, а доколкото ми е известно, има и убити. Аз съм този, който ще повдигне обвинения. Вие току-що бяхте на борда, капитане. Забелязахте ли нещо нередно?

— Абсолютно нищо, мистър Крийл — отвърна капитанът и заплашително погледна Франк. — А сега ще ескортирам тези хора до брега!

— Аз ще ви последвам, защото искам да направя официално оплакване срещу тях.

— Няма да ходим никъде! — отсече агентът на ФБР. — Зад нас стои цялата мощ на Съединените щати!

— Но тук нямате юрисдикция, защото не се намираме в Съединените щати! — възрази капитанът.

— Всъщност имат.

Всички глави се извърнаха към Шоу, който слизаше по стъпалата на мостика, извърнал поглед наляво.

— Мисля, че се намираме в международни води — добави той. — Може би не забелязахте, че корабът се движи.

Всички погледи се насочиха към брега. Не се виждаха никакви светлини.

— Няма значение къде се намираме — бързо каза Крийл. — Вие не можете да ме обвините в нищо.

— А какво ще кажете за отвличането на Кейти Джеймс? — заплашително извика Франк и се извърна към италианците. — Предполагам, че сте чували това име.

— Твърдите, че тя се намира на борда, така ли?

— Няма я тук — поклати глава Крийл.

— Така ли?

Групата мъже отново извърнаха глави към Кейти, която бавно крачеше по палубата към тях. Крийл пребледня и насочи смаян поглед към морето.

— Вашите хора отнесоха с чувала убитата жена, за която предполагам, че е съпругата ви, след като Шоу извърши смяната — продължи тя. — Грешката им беше, че не провериха дали в него съм аз. А двете сме горе-долу с еднакъв ръст и тегло.

— Съпругата ви е мъртва? — остро попита италианският полицай, обръщайки се към Крийл.

— Не, разбира се. Претърсете яхтата, ако желаете. Тя не е тук, защото отдавна отплава към сушата.

— А как Кейти се озова на борда? — попита Франк.

— По същия начин като този човек! — отвърна Крийл и посочи към Шоу. — Тайно и без разрешение!

Кейти вдигна ранената си ръка.

— Проследяващото устройство не беше в гипса, а вътре в мен — обяви тя и опипа раната. — Предавателят беше поставен още докато ми наместваха костта. — Стрелна с очи Шоу и добави: — Неотдавна имах възможност да се запозная с тази техника.

— Именно по този начин я проследихме — каза агентът на ФБР. — А се появихме на борда след сигнал за тревога, изпратен от Шоу.

— Нищо не разбирам — промърмори италианецът. — Какво всъщност става тук?

— Този човек… — започна Кейти, но Крийл я прекъсна.

— Тя отправя нелепи обвинения по интернет! — извика той. — Предполагам, че сега ще ме обвини в организирането на някакъв престъпен заговор! Което е абсурдно!

— Той ме отвлече — обяви Кейти.

— Аз пък казвам, че не съм. Вашата дума срещу моята. Това едва ли е достатъчно за повдигане на обвинение.

— Мистър Крийл строи сиропиталище в нашия град — обади се италианецът.

— Пет пари не давам, дори да покрие улиците ви със злато! — извика Франк. — Този негодник ще дойде с нас!

— Аз не мисля така.

— Ще остана на яхтата си, господин полицай — заяви Крийл. — Ще се свържа с адвокатите си и нещата ще се изяснят по цивилизован и законен начин.

— Той има и подводница — обади се Шоу.

— Ами, да — извъртя очи Крийл. — Ще избягам с нея, съвсем в стила на Джеймс Бонд… — Очите му се плъзнаха по лицето на Шоу. — Според мен фактите ще докажат, че на борда се намира един изключително опасен престъпник. Той уби личния ми бодигард. Вижте кръвта по ръцете и ризата му.

Шоу наистина беше изпоцапан с кръвта на Сизър.

— Качете се на мостика и ще се уверите със собствените си очи — добави Крийл.

Един от полицаите изтича по стълбите и скоро се появи обратно. Кръстеше се, лицето му беше позеленяло.

— Господи! — извика той. — Той е обезобразен!

— Вие ли убихте онзи човек? — остро попита полицейският капитан.

— Да — кимна Шоу.

— Ето, най-после имате признание! — тържествуващо извика Крийл.

— Убих го при самозащита. Едва ли допускате, че сам съм си причинил всичко това. — Той посочи разкъсаната си риза и синините по лицето.

— Това ще реши италианския съд! Господин полицай, моля ви незабавно да свалите този убиец от кораба ми!

Полицаят извади пистолета си, последван от подчинените му. Франк и агентите на ФБР реагираха по същия начин.

— Не — спря ги Шоу. — Готов съм да тръгна с тях. — Обърна се към Крийл и добави: — Това не е краят.

— Разбира се, че не е! Адвокатите ми с лекота ще отхвърлят абсурдните ти обвинения. И когато това стане, аз ще продължавам да съм свободен човек, обичан от всички, но ти ще гниеш в затвора! На това му се казва правосъдие!

Шоу се стрелна напред и го сграбчи. Полицаите побързаха да го дръпнат.

— Много добре! — задъхано извика Крийл. — Към обвиненията ще бъде добавен и опит за физическа разправа!

— Спокойно, Шоу — обади се Франк. — Ще имаме грижата да оправим нещата. — А ти… — Показалецът му се заби в гърдите на Крийл. — Опиташ ли се да напуснеш кораба с подводница, хеликоптер или дори с космически кораб, отиваш в историята!

— Сбогом, господа — каза хладно Крийл. — С нетърпение очаквам да се видим в съда, където всеки от вас ще получи подобаващо наказание. — После се обърна към Шоу с широка усмивка. — А за теб ще си спомням всеки път, когато се качвам на борда на яхтата си.

 

 

Николас Крийл изчака моторниците да потеглят и се затвори в кабината си. Предстояха му няколко телефонни разговора, за да се оправи с бъркотията. Първият от тях беше с мъжете, които без съмнение вече полагаха в древната италианска земя тялото на четвъртата му съпруга. Той щеше да се справи с всичко. Винаги се справяше. Необходими му бяха малко време, малко пари, малко изобретателност и здрави нерви. И това щеше да бъде достатъчно както винаги.

Извади пура от луксозната кутия на писалището и опипа джобовете си за запалка. Ръката му докосна някакъв метален предмет, който обаче не беше запалка. Извади го и го огледа. Беше тънък и плосък. Какво търси в джоба ми? — зачуди се той. Кръв ли бе петното отгоре? В ноздрите го удари миризма, която му се стори позната.

Крийл нямаше как да знае, че в същия този момент Шоу стискаше в шепа малко дистанционно управление въпреки белезниците, които стягаха китките му, докато плаваха с полицейската моторница. Очите му се извърнаха към Кейти, която стоеше до него. Тя го гледаше напрегнато. Не лицето, а разкъсаната му риза. Единствено тя беше забелязала, че липсваха шевовете, които му беше поставила Лиона Бартарома — пенсионираният дъблински хирург с огромен опит, а сега екскурзовод.

Хеликоптерът на ФБР прелетя с грохот над тях, поел курс към брега. Шоу извърна глава към открито море, където като огромен бял кит се очертаваше стоманеният корпус на „Шайло“. Но мислите му бяха далеч от морските играчки на милиардера, купени с парите на смъртта. Не го интересуваха и гениалните пием мениджъри като Пендър и дори за миг не си представи, че може да влезе в италианския затвор заради убийството на Сизър. В този момент дори истината не беше от значение за него.

Стори му се, че вижда лицето на Ана да му се усмихва сред тъмните облаци. Ана, която дори му маха с ръка. Те бяха просто двама души, които опитаха да се обичат в един свят, който невинаги позволяваше това. Бяха попаднали в кошмар, създаден от други. Шоу беше измъчван от непреодолим гняв, бе парализиран от загубата на Ана, която нито можеше да разбере, нито щеше да успее да превъзмогне. Не можеше да направи нищо друго, освен да натисне бутона на малкото дистанционно в ръката си. Лицето на Ана сред облаците му помогна да го направи. После уредът излетя през борда и цопна във водата, вдигайки само няколко незначителни пръски. На друго място ефектът от него щеше да бъде значително по-голям.

 

 

Крийл усети как металният цилиндър в ръцете му започва да се нагрява. Това беше последното усещане в живота му.

Доловил виковете и подушил дима, капитанът се спусна надолу по стълбите и влетя в кабината. На мястото, на което доскоро беше седял Крийл, имаше само черна пепел, сред която белееха кости. По-късно щеше да се установи, че останките са човешки, въпреки че по нищо не напомняха за човешко същество. Така и не се разбра какво точно се беше случило. Никой не намери отговор на въпроса защо Николас Крийл се беше самоубил, използвайки смъртоносно запалително устройство.