Дейвид Балдачи
Цялата истина (97)

96

Шоу изключи двигателя на миниатюрния скутер, след което започна да се катери по левия борд на „Шайло“ с помощта на специални магнитни „котки“, които залепваха здраво за стоманения корпус. Беше доста трудно упражнение за ранената му ръка. Предварително си беше инжектирал кортизон, тъй като очакваше физически сблъсъци на борда, но ръката му все още беше слаба. Погледна към предавателя на китката си. Кейти се намираше някъде в утробата на големия 5-етажен кораб.

Планът му влезе в действие в момента, в който научи за отвличането на младата жена. Засякоха я с помощта на спътник, проследиха маршрута на частния самолет дотук и видяха моторницата, поела курс към яхтата. Готов за всякакъв развой на събитията, Франк беше разпоредил да им доставят по въздуха специализираното оборудване. С негова помощ Шоу беше в състояние да проникне навсякъде. Разбраха се той да се качи пръв на кораба, а после да ги повика в решителния момент.

„Шайло“ несъмнено разполагаше с първокласна система за електронно наблюдение и охрана. Затова на кръста на Шоу беше прикрепено специално устройство за блокиране на сигналите, което го правеше практически невидим за корабната апаратура.

Оцеляването на Кейти беше първата му задача. Лесно биха могли да я убият и без да я водят чак дотук, но логиката сочеше, че онзи, който беше заповядал отвличането, желаеше да го направи лично. Всъщност това беше и единствената възможност да го хванат на местопрестъплението. Кейти бе приела веднага, без никакво колебание, въпреки че имаше пълната свобода да се откаже.

И с това предизвика дълбокото му възхищение. Сега трябваше просто да я открие и да я измъкне.

Пред очите му се появи врата и той без колебание се шмугна през нея.

Минута по-късно полицейският катер опря в борда на яхтата.

Николас Крийл посрещна униформения полицай изключително любезно, обръщайки се към него на родния му език. Полицаят изглеждаше притеснен, че безпокои богатия собственик на яхтата. Крийл му предложи чаша вино и попита с какво може да му бъде полезен.

Полицаят обясни, че получили сигнал от бреговата охрана за появата на силно разгневена дама, която се насочила към яхтата на борда на малка моторница.

— Видяхме моторницата, идентифицирахме мисис Крийл и я пропуснахме. Малко по-късно получихме описанието на разгневената дама и разбрахме, че става въпрос за мисис Крийл. — Полицаят замълча и смутено добави: — Решихме да отскочим до яхтата, сър… Просто да проверим дали всичко е наред.

Крийл се разсмя и му благодари за загрижеността.

— Да, жена ми е доста емоционална, но напълно безопасна — отбеляза той. — Готов съм да се закълна, че не би наранила никого.

— Сигурен ли сте?

— Абсолютно. Съжалявам, че сте се разкарвали напразно.

— Няма проблем, мистър Крийл.

Човекът се върна на катера, а Крийл вдигна ръка до капитанската си шапка.

Шоу си пробиваше път към вътрешността на кораба, леко изненадан от факта, че не среща никого. Отсъствието на екипаж го безпокоеше и усилваше чувството, че е попаднал в капан. Предпазливостта му беше възнаградена в мига, в който се поколеба дали да поеме по тесния коридор пред него. Оттам се появи въоръжен мъж, който мина покрай него и в следващия момент се просна на пода с разбит череп.

Шоу продължи да се промъква, поглеждайки често към устройството на китката си. Кейти беше все по-близо, но уредът не можеше да покаже дали е жива. Остро чувство за вина прониза гърдите му. Не трябваше да иска това от нея, въпреки готовността й да го направи. Много са пътищата, които водят към провала.

Потънал в неспокойните си мисли, той изскочи иззад следващия завой малко по-бързо, отколкото трябваше.

И се озова срещу Ройс, насочил пистолет в гърдите му.

— Беше прекалено лесно, Шоу — каза англичанинът. — Изобщо не съм впечатлен.

— Какво е чувството да си ченге предател, Ройс?

— Когато не се появих заедно с Джеймс, би трябвало да разбереш накъде вървят нещата.

— Напротив, разбрах го доста по-рано.

Ройс наклони глава, чертите му се опънаха.

— Как?

— За теб е без значение.

— Защо?

— Защото вече си мъртъв.

Ройс размаха пистолета, опитвайки се да възвърне самочувствието си.

— Май наистина си голям глупак! — изсъска той. — Тук си, за да видиш малката Кейти, нали? Да вървим в подводницата тогава! Ще ви оправим в комплект. — На лицето му се появи злобна усмивка. — Какво ще кажеш? Човекът разполага със собствена подводница! Това се казва истинска власт!

Ръката на Шоу се отпусна встрани от тялото му, докосвайки една почти незабележима издутина на колана. Сигналът за помощ полетя в ефира.

— Искам да те попитам нещо, Ройс — небрежно промърмори той.

— Какво?

— Мина ли ти през ума да разгледаш часовника си? Защото преди известно време прикрепихме една малка буболечка към него.

Ройс механично сведе поглед към китката си.

В следващия миг се хвана за гърдите и пръстите му докоснаха дръжката на ножа, който прониза сърцето му. Кръвта бързо запълваше гръдната кухина, очите му бавно се вдигнаха.

— Сега впечатлен ли си? — попита Шоу.

Прескочи падащото му тяло и се втурна напред. Трябваше да стигне до подводницата. До Кейти.

Утробата на „Шайло“ беше разделена на няколко огромни хангара. В един от тях в сух док се намираше 35-тонна подводница. Шоу насочи вниманието си към мъжете, които я охраняваха. Бяха трима. Единият беше по-едър дори от него, с дълга и къдрава черна коса. В ръката му пропука радиостанция. Той я приближи до ухото си, после каза нещо в микрофона. Миг по-късно махна на колегите си и тримата бързо напуснаха хангара.

Шоу се покатери по корпуса, вдигна люка и скочи в подводницата. Започна претърсването с максимална бързина. Зърнал женските ръце и крака, които стърчаха изпод някаква скамейка в задната част, той усети как сърцето му спира. Издърпа тялото на жената, видя русата й коса и почти се парализира от ужас. Започна да диша едва когато осъзна, че това не е Кейти. После видя чувала за трупове и сърцето му отново се сви. Наведе се и дръпна ципа с треперещи пръсти.

После долови някакъв звук. Мъжете се връщаха.