Дейвид Балдачи
Цялата истина (23)

22

В сравнение с този екип иранецът и кръвожадните му приятелчета приличаха на сополиви четиригодишни хлапета, които си смучат палците, помисли Шоу. В момента се намираше на задната седалка на автомобил, заклещен между гранитна скала с таджикски произход и нещо като малка планина от същата азиатска република. Беше цяло чудо, че предните колела на големия мерцедес все още опираха в пътя предвид петстотинте килограма жива плът на задната седалка. Това вероятно се дължеше на двамата таджики отпред, чието общо тегло със сигурност надхвърляше триста и петдесет килограма, много малка част от които бяха тлъстини. Още един като тях, и защитната линия на всеки отбор от НФЛ щеше да бъде готова.

Никога през живота си не беше виждал таджик, който да не изглежда гневен. Причина за мрачните им физиономии най-вероятно беше животът в тази планинска страна с осемдесет процента от населението под прага на бедността, която съветските лидери бяха използвали като сметище за токсични отпадъци в продължение на десетилетия.

Подхвърли някаква фраза на руски, в отговор на която получи раздразнено ръмжене. Таджиките не се смятаха за руснаци. Културата им бе близка с тази на персите, които от своя страна бяха етнически интегрирани с иранците. Шоу така и не си направи труда да научи малко таджикски, но в момента се молеше да не съжалява за този пропуск.

Облегна се на седалката. Таджиките търгуваха с наркотици — най-вече хероин, произведен от опиума, който беше най-печелившата износна стока на съседен Афганистан. Това стана възможно, след като коалиционните сили почти напуснаха тази страна, концентрирайки се в усилията да превърнат Ирак във факел на демокрацията. Наркокартелите по света им бяха изключително благодарни за това безумно решение, защото без опиум не можеха да произвеждат хероин — най-търсената дрога за всички времена. Никой не се наемаше да изчисли размерите на нещастието, което тази бомба със закъснител, направена от зловредната комбинация на няколко химически вещества, бе нанесла на човечеството.

Шоу беше тук, за да закупи един метричен тон от това нещастие, което означаваше хиляда килограма хероин. Цената му на дребно в САЩ възлизаше на 15 милиона долара, или 120 000 долара за грам. Дрогата щеше да отпътува от Шотландия за Щатите, скрита в няколко хиляди футболни топки. Таджиките отдавна бяха открили, че пристигащите от Шотландия стоки са обект на далеч по-малко внимание от страна на митническата администрация на САЩ, страдаща от хроничен недостиг на персонал, в сравнение, да речем, с някой огромен контейнер от Иран или Северна Корея, на който с големи букви е написано „Смърт на Америка“.

Разбира се, ако нещата вървяха по план, стоката на Шоу щеше да бъде конфискувана в нюйоркското пристанище. Акцията щеше да бъде отразена от медиите като решителен удар срещу международния трафик на наркотици и поредно доказателство за ефективната борба с него. Но това щеше да се случи само ако мисията на Шоу завършеше успешно, а самият той се измъкнеше невредим. Той подозираше, че физическото му оцеляване не беше сред приоритетите на Франк.

Присъствието на Шоу в този автомобил нямаше за цел да повиши авторитета на американските митнически власти, а да предотврати последиците от сделката. Дрогата трябваше да премине в ръцете на международен престъпен синдикат, който се контролираше от ислямски фундаменталисти — същите, които на практика владееха Таджикистан. Техният дял беше достатъчен за закупуването на няколко „мръсни“ бомби или десетина хиляди импровизирани взривни устройства, еднакво вредни и опасни за цивилизования свят.

Бяха близо до Единбург и околността вече беше гола и пуста. Далеч на север се намираше заливът Фърт ъф Форт. Единият от таджиките смъкна стъклото да издуха дима от цигарата си и купето се напълни със соления морски въздух. Трийсет минути по-късно завиха по черен път, който пресичаше гъста гора.

Край банкета чакаше камион с изключени светлини. Шофьорът леко кимна на колегата си.

Шоу и четиримата таджики слязоха от колата.

— Футболни топки? — попита той и посочи каросерията.

Мъжът отляво изръмжа нещо, което на таджикски би трябвало да означава „да“. Надеждата да привлекат Шоу за постоянен клиент беше единствената причина все още да е жив. Таджиките отдавна бяха хвърлили око на най-големия в света нелегален пазар на дрога в САЩ, който се държеше от южноамериканските наркокартели. За да го спечелят, те с радост биха прелетели до Колумбия, за да прережат гърлата на няколко хиляди испаноговорящи.

Шоу сряза една топка с ножа, който му подадоха. Във вътрешността й имаше няколко найлонови пликчета с бял прах. Той не отвори никое от тях, за да изпробва съдържанието, както правеха по телевизията, просто защото не желаеше отровата да проникне в кръвта му. В това отношение по-гаден от хероина беше единствено метамфетаминът. От сто метра да го помиришеш, вече си готов за детоксикация.

— Трябва ли да повярвам само на думата ви, че в останалите топки са разпределени хиляда килограма хероин? — вдигна глава Шоу.

Четиримата се втренчиха в него, но никой не отговори. Вратата на кабината се отвори и един дребен мъж леко скочи на земята. Имаше руса оредяла коса, беше облечен в скъп костюм, а широката му усмивка разкриваше два реда идеално равни изкуствени зъби.

— От доста време се занимаваме с това — обяви той без почти никакъв акцент и протегна ръка на Шоу. — Всички нови клиенти задават този въпрос. Но никой не е останал разочарован. — Посочи към разрязаната топка и добави: — Това е най-добрият хероин в света. Гарантирана чистота от седемдесет процента, дори с боклуците, с които ще го смесите, преди да го пуснете на улицата. Обикновено ви трябват десет килограма хероин, за да получите малко над два килограма готова за продажба стока. Това прави чистота от около четирийсет процента и е пълна измама. Губиш пари, приятелю. А с нашата стока ще получиш два пъти по-голямо количество.

Шоу изпита чувството, че се намира в супермаркет и присъства на промоцията на нов продукт.

— Освен това аз ти подарявам десет килограма отгоре — продължи дребосъкът. — Това прави милион и двеста хиляди на улицата. Специален подарък за нови клиенти еднократен. — Усмивката остана на лицето му, но думите прозвучаха твърдо. — Плащаш осем милиона евро, но ще изкараш между дванайсет и петнайсет по улиците на Ню Йорк, Лос Анджелис и Маями. Доста добра сделка, нали? А ние можем да ти доставяме същото количество два пъти в месеца. Лесни пари.

— Разпространението на дрога в Америка е рискован бизнес — поклати глава Шоу.

— Аз пък съм чувал друго — засмя се мъжът. — Работата е детска играчка, защото всички американци се друсат Дебелите и алчни секс маниаци, които живеят в Америка! А сега, след като вече видя стоката ни, бих искал да видя парите ти.

— Как ще вкарам топките в пристанището? — попита Шоу, опитвайки се да спечели време. Ами ако Франк ме е прецакал? — запита се той. Тези типове ще ме режат парче по парче и ще хранят с органите ми катеричките!

— Ние ще ти доставим стоката направо на кораба — отвърна мъжът. — А сега парите. — Очите му се извъртяха към мерцедеса. — Не виждам куфар. Дори в едри банкноти осем милиона евро заемат доста място. — Очите му се заковаха в лицето на Шоу, устните му се разтеглиха в усмивка, която бързо се стопи. — Не приемаме чекове и кредитни карти. Къде са парите, по дяволите?

— Моите хора ще ги донесат всеки момент — небрежно отвърна Шоу.

— Какви твои хора? — с недоумение попита дребният мъж и огледа пустата местност.

— Ти си имаш хора, аз също.

— За пръв път чувам подобно нещо.

— Я стига. Нима допускаш, че ще нося осем милиона в джоба си и ще се кача в кола с четири горили, които виждам за пръв път? Ако бях толкова глупав, едва ли щях да се задържа в бизнеса повече от една седмица.

Дребосъкът махна с ръка. Багажникът на мерцедеса се отвори, в ръцете на мъжете зловещо проблеснаха четири автомата МР5. Зад гърба на Шоу долетя механично изщракване. Шофьорът на камиона също беше въоръжен.

По дяволите, Франк! Къде си?!