Дейвид Балдачи
Цялата истина (58)

57

Вземайки стъпалата по две наведнъж, Шоу се изкачи на горния етаж и тръгна по покрития с мокет коридор. Вратата в дъното зееше отворена. Той затвори очи и си заповяда да се концентрира единствено върху най-важното — да открие следи, които ще го отведат до убийците на Ана.

Влезе в стаята и изведнъж му стана студено. Очите му обходиха малкото помещение, плъзнаха се по книгите и спряха на стола зад писалището, на който беше седял при последното си идване. Погледът му беше привлечен от малкия персийски килим в средата на помещението, цветята върху перваза и пуловера, преметнат на облегалката на стола. Докосна го с пръсти и професионализмът започна да го напуска. Въпреки миризмата на изгорял барут и антисептици, използвани от разследващия екип, материята беше съхранила аромата на Ана.

Професионалното му поведение се пропука още веднъж при вида на снимките, подредени на полицата с книги зад бюрото. На тях бяха двамата с Ана, щастливо усмихнати.

Краката му омекнаха в мига, в който видя засъхналата й кръв върху дъските. Наложи му се да седне. В тъмните петна изведнъж зърна миналото, настоящето, а дори и частица от мрачното си бъдеще. Отдадеш ли сърцето си на друг човек, вече никога не си свободен. Трябва да си готов за превратностите на съдбата, но никога не успяваш да го постигнеш.

Счупеното стъкло беше залепено с лента, но въпреки това той се приближи да го огледа. Машинално си повтаряше, че ако рухне, няма да може да отмъсти за Ана. Видя драскотините по рамката, оставени от отчаяните й пръсти. От скока са я делели броени секунди. Обърна се към вратата, в която личаха дупките от двата куршума. Опитното му око механично изчисли траекториите. Те несъмнено я бяха улучили в гръдния кош, както показваше видеото. Но стрелецът не би могъл да знае, че Ана се е опитвала да скочи през прозореца.

Чиста случайност, мрачно въздъхна той.

Тя беше паднала обратно в стаята. Шоу коленичи пред засъхналата локва кръв и огледа залепената върху дъските лента, очертала позицията на тялото. Отвън долитаха нормалните шумове на големия град. Но във вътрешността на кабинета властваше тишината на смъртта. Понякога обаче тази тишина може да бъде оглушителна.

Говори ми, Ана. Разкажи ми какво се случи!

Погледът му бавно се фокусира. Стори му се, че сред кръвта се вижда отпечатък от крак. Беше частичен и нямаше полза за разследването. Вероятно затова Ройс не беше споменал за него. Прехвърли се зад бюрото и седна на стола. Хората на Ройс бяха отнесли компютъра, но на плота все още лежаха материалите, върху които беше работила. С тази разлика, че всеки лист хартия беше запечатан в плик като веществено доказателство.

Взе един от пликовете. Под прозрачната пластмаса се виждаше акуратният почерк на Ана, изпълнил полетата встрани от печатния текст. Той често я беше поднасял за навика й да запълва полетата със своите забележки и коментари. Остави плика и взе друг.

Материалите несъмнено доказваха, че Ана е анализирала отделните елементи на кампанията, наречена „Червена заплаха“. Върху тях със сигурност имаше нейни отпечатъци, но Шоу знаеше, че всяко нейно участие в подобна пропаганда е пълен абсурд. Дори да имаше някакви съмнения, те щяха да се разсеят от един прост факт: върху листовете липсваха всякакви бележки и коментари. Това би направило впечатление на всеки, който я познава. Но той си даваше сметка, че подобен пропуск трудно би бил възприет от останалите.

Най-вероятно са притискали пръстите на всички върху хартията, след като са ги убили. Без съмнение става въпрос за хладнокръвни и абсолютно лишени от чувства престъпници. За него щеше да бъде огромно удоволствие да ги избива — бавно, един по един.

Подозираше, че компрометиращите материали са били вкарани и в компютрите. С помощта на внимателно изследване вероятно би могло да се докаже, че това е станало в деня на масовото убийство. Но ако въпросните материали са били качени от истински специалист, подобно доказване ставаше напълно изключено.

Нямаше намерение да споделя съмненията си с Ройс, защото не знаеше докъде ще ги отведе всичко това. Щеше да продължава да му сътрудничи, но с ясната мисъл, че в даден момент интересите на МИ5 ще станат различни от неговите. Ройс искаше да арестува извършителите и точка. Докато Шоу искаше да ги ликвидира.

Фън призна, че Финикс Груп е свързана с китайското правителство. Дали някой не се опитваше да докаже, че именно китайците стоят зад кампанията, наречена „Червена заплаха“? Но кой би го направил и защо? Да се противопостави Русия на Китай? Нима имаше маниак, който би пожелал такъв зловещ сценарий?

А Ана се бе оказала по средата. Но защо бяха избрали точно Финикс Груп сред хилядите мишени по света? Обикновена случайност или поради факта, че тази компания бе пряко свързана с китайското правителство? Не, това не може да бъде!

Явно убийците бяха открили тази връзка, разбира се, с цената на абсолютно целенасочени усилия. Но по света съществуват десетки хиляди фирми, които имат връзки с Китай. Защо точно тази? Защо Ана?

Той пристъпи към полицата и взе една снимка. Бяха я направили вечерта, в която й предложи да се омъжи за него. Ана помоли сервитьора да ги щракне заедно, гордо показвайки годежния си пръстен. Усмивката й, изпълнена с очаквания за бъдещето, моментално го накара да забрави болките в ранената ръка. Те бяха нищо в сравнение с агонизиращата болка в сърцето му.

Изведнъж си даде сметка, че не може да остане тук дори секунда повече. Изскочи в коридора, втурна се надолу по стълбите и рязко отвори входната врата. Имаше чувството, че дробовете му са се превърнали в камък и не може да диша. В съзнанието му проблесна фигурата на Ана, която рухва на пода, а убиецът се надвесва над нея. А той самият е твърде далеч, за да й помогне.

Профуча покрай дежурния полицай и изскочи на улицата. В следващия миг се блъсна в някаква фигура, която се просна на тротоара.

Механично протегна ръка, за да помогне на човека да се изправи. Устните му се разтвориха за извиненията, които се готвеше да поднесе. Но от тях не излетя нито звук, а устата му така и си остана отворена.

Кейти бавно се изправи.

— Трябва да поговорим — прошепна тя. — Веднага!