Дейвид Балдачи
Цялата истина (95)

94

Николас Крийл седеше сам в разкошната конферентна зала на борда на „Шайло“. Току-що беше разговарял с оперативното ръководство на Арес Корпорейшън. Новините бяха лоши. Масовото анулиране на договорите за оръжейни доставки беше факт. Няколко трилиона долара се превърнаха в илюзия. Онази побъркана жена обяви, че светът трябва да бъде управляван от слабите и маниаците, а не от силните и цивилизованите — нещо, което гарантирано щеше да го превърне в кошмарно място за живеене. Но въпреки това я провъзгласиха за Спасител. Нима той, Николас Крийл, единствен бе прозрял истината? Светът би бил далеч по-спокоен, ако се развиваше според неговите виждания. Но сега отиваше по дяволите. На всичкото отгоре заради тази жена се беше лишил от своя пием гений. Разбира се, друг щеше да заеме мястото на Пендър, който обаче със сигурност нямаше да бъде толкова добър.

Отново заради Кейти Джеймс цяла армия следователи щеше да се заеме с разнищването на кампанията „Червена заплаха“. Разбира се, той беше взел всички мерки да остане извън подозрение, но винаги съществуваше опасността някой случайно да се добере до следа, която да го доведе до прага му. Е, дори в такъв случай Крийл нямаше да влезе в затвора. Богатите и властните рядко попадаха там, независимо от характера на престъпленията, които са извършили. Адвокатите му бяха прекалено опитни, портфейлът му беше добре натъпкан и той се радваше на безупречна репутация. В генералния план на операцията бяха предвидени подробни предпазни мерки в случай на провал. А неговите хора бяха унищожили абсолютно всички улики в офиса на Пендър. Неоспорими доказателства не съществуваха. Никъде нямаше отпечатъци от пръстите му, а Пендър беше мъртъв. Никой не подозираше за участието на Крийл, с изключение на още няколко човека, които имаха да губят не по-малко от него.

Не, страхът от преследване нямаше нищо общо със състоянието му в момента. Беше рухнал под тежестта на една ужасна несправедливост. Вместо поредния му личен триумф, вместо завръщането на света към естествено балансираното си състояние, в общественото пространство ехтеше само едно име: Кейти Джеймс. Всички бяха убедени, че тя е спасила света, че тя е допринесла за тържеството на правдата. Героинята Кейти Джеймс.

Но на практика Джеймс беше постигнала едно-единствено нещо — да го прецака. Лично него и никой друг, изправяйки го срещу онази част от света, която имаше някакво значение. И затова трябва да си плати. Крийл не беше човек, който таеше омразата или поне не задълго. Когато нещата опираха до отмъщение, той никак не беше склонен да проявява търпение. Онзи, който си беше позволил да го засегне, бързо получаваше заслуженото. Отмъщението се консумира горещо. То е блюдо, което трябва да се сервира гарнирано с пламтящия огън на омразата.

Вдигна телефона пред себе си. Можеше и да не върне любимата си студена война, но жертви все пак щеше да има. Особено важна бе една.

— Не ми пука дали ще се наложи да унищожиш цял град с помощта на мръсна бомба — отсече в слушалката той. — Ако не ми доведеш въпросната дама в рамките на следващите четирийсет и осем часа, смятай отношенията ни за окончателно приключени! Животът ти също!

Николас Крийл напусна „Шайло“ на борда на малък катер и се насочи към брега. Следващите няколко часа прекара в компанията на представители на италианските власти, с които обсъди строителството на новото сиропиталище. После се помоли в параклиса редом с игуменката. Вечерта хапна в един от местните ресторанти, където сподели бутилка кианти с кмета и съпругата му, опитвайки се поне за известно време да забрави краха на представата му за света.

Преди да се прибере на яхтата, Крийл се отби на строителната площадка, където всеки момент щеше да започне изливането на основите. Дълбоката дупка скоро щеше да бъде запълнена от хиляди тонове бетон, а когато сградата бъдеше завършена, тя щеше да осигури дом за стотици сирачета, вероятно за десетки години.

Но наливането на основите щеше да започне само след изричната заповед на Крийл. Засега това се отлагаше, тъй като той чакаше една много специална благословия. Подарък, който завинаги щеше да остане тук.

Качи се в катера и потегли към „Шайло“.

Там щеше да започне да брои минутите, които деляха Кейти Джеймс от смъртта.

Разбира се, това нямаше да промени нещата. Но поне за момента щеше да бъде достатъчно.