Дейвид Балдачи
Цялата истина (52)

51

По пътя към доскорошното работно място на Ана Шоу извади визитната картичка и набра номера на Едуард Ройс, агент на МИ5. Човекът вдигна на второто позвъняване и Шоу обясни, че се намира в Лондон, променил е решението си и вече е готов да помогне в разследването на „Червената заплаха“.

На въпроса какво го е накарало да промени решението си от гърдите му се изтръгна въздишка.

— Дълга история, не си струва да навлизаме в нея. Ще поискам една услуга от вас. Съгласувал съм я с Франк.

— Той ми се обади.

— Така ли? И какво каза?

— Да ви помагам с каквото мога. Спомена и за вашето, хм, лично отношение към убийствата в Лондон.

— Можете ли да ми осигурите достъп в сградата?

— Ами, как да кажа… Така всъщност бихме могли да убием с един куршум два заека. Какво ще кажете?

— За какво става въпрос? — любопитно попита Шоу.

— Ще разберете, като дойдете тук.

— Тук? Къде е това „тук“?

— В централата на Финикс Груп.

— Какво търсите там? — смаяно попита Шоу.

— Ще ви кажа, като се видим — лаконично отвърна Ройс.

Шоу прибра телефона и машинално разтърка ранената си ръка.

Какво става, по дяволите?

След като научи за смъртта на Ана от забравения телефон на Кейти, Шоу преживя двата най-ужасни дни в живота си — по-ужасни дори от кошмарите, които сънуваше. Помнеше само откъслечни неща: как блъска някого, как разкъсва тръбичките на системите. После се опомня отново в леглото, натъпкан с успокоителни. Но избликът на мъка и ярост изобщо не му помогна. Тези чувства продължиха да го измъчват, докато съзнанието му и тялото му не издържаха и той припадна. Всъщност помисли, че умира. И му се искаше да е така.

В продължение на двайсет и четири часа нито помръдна, нито отвори уста. Гледаше в бялата болнична стена както го беше правил в сиропиталището като малко дете, замечтано за красивите неща в живота. Но когато най-сетне се надигна от леглото, Ана беше все така мъртва. И щеше да остане мъртва завинаги.

Единствената причина да живее беше отмъщението. Единственото му желание — да открие и ликвидира извършителите. Това бе единствената цел, която го държеше да не рухне. Признанието пред Кейти, че животът му е свършил, не беше мелодрама. Той наистина свърши.

Оставаше му само да го приключи както трябва, отмъщавайки за Ана.

Хвана едно такси и се насочи към мястото, където нейният живот бе свършил. Но дълбоко в себе си искаше да потегли в обратна посока.