Дейвид Балдачи
Цялата истина (48)

47

Шоу бавно облече широката риза, внимавайки да не докосва плътно бинтованата си лява ръка. Раната беше толкова дълбока, че лекарите бяха принудени да захванат кожата със скоби отгоре, след тях поработи и един пластичен хирург. Въпреки това белези щеше да има, но той изобщо не мислеше за тях.

— По-късно, когато махнем скобите, можем да направим още една коригираща операция — предложи хирургът.

— Не — отказа без колебание Шоу. Можеше да стреля с ранената си ръка, а в момента това беше най-важното.

За щастие не бяха засегнати нерви и сухожилия, ръката му щеше да се възстанови. Но един от лекарите не пропусна да отбележи:

— Нямаше да водим този разговор, ако острието беше проникнало сантиметър вляво или вдясно.

Възстановяването изискваше време, но медиците бяха единодушни, че то ще бъде пълно и без последици за ранената ръка.

— Искам да замина за Лондон още днес — обяви на Франк той, след като приключи със събирането на багажа.

— Нека отгатна защо — подхвърли от стола си Франк.

— Кой е най-бързият начин да стигна дотам?

— С влака под Ламанша, който е доста по-бърз от самолетите. Ще пристигнеш в Лондон за времето, което ще ти отнеме преминаването на граничния контрол на летище „Шарл дьо Гол“.

— Частен самолет?

— Съжалявам, но в момента не мога да ти го осигуря.

— В такъв случай ми резервирай място във влака. За ранния следобед.

— Сигурен ли си, че искаш да заминеш?

— Резервирай ми мястото, Франк.

— Добре, а после какво?

— Къде е Кейти Джеймс?

— Защо питаш? — изненадано го погледна Франк.

— Искам да й благодаря.

— Да не си се побъркал? Нима ще й благодариш след всичко, което ти стори?

— Нищо не ми е сторила. Освен че прелетя половината свят, за да ме види. Къде е?

— Проклет да съм, ако знам. Не съм й бавачка. А и цялото ми време е заето с грижи за теб.

— Кажи ми къде е! — настоя през стиснати зъби Шоу.

— Абе как стана така, че ти издаваш заповедите, а аз ги изпълнявам? — горчиво поклати глава Франк.

— След смъртта на Ана нещата се промениха — отсече Шоу. — Пет пари не давам за теб и твоите заповеди. Къде е Кейти?

— Казах ти, че…

— Ти не си от хората, които ще пуснат някого просто ей така — прекъсна го Шоу. — Хайде, изплюй камъчето!

Франк извърна глава към прозореца.

— Рю дьо Риволи, близо до хотел „Дьо Вил“. В апартамента на някакъв приятел, който не е в страната.

— Трябва ми точният адрес. Ще ми осигуриш ли кола?

— Как ще караш с това прекършено крило?

— Няма да имам проблеми, стига да е автоматик. Франк му помогна да облече якето и сложи сака в здравата му ръка.

— Съжалявам за Ана — глухо каза той. — Наистина съжалявам, Шоу. Може и да не ми вярваш, но наистина имах намерение да те пусна веднага след сватбата. А сега си свободен, докогато пожелаеш.

— Защо ми го казваш? — потъмня лицето на Шоу. — И защо, между другото, изобщо се грижиш за мен?

Франк пристъпи към прозореца, надникна навън и се обърна.

— Проверявам за скинари — рече с усмивка той.

— Защо, Франк? Ти ме мразиш и аз те мразя. Не достатъчно добри служебни отношения, но поне правилата са ясни.

Франк се тръшна на стола и заби поглед в стената.

— Питал ли си се някога как аз съм започнал да работя за тази прекрасна организация? — тихо попита той.

— Разкажи ми.

— Бях изправен пред същия избор като теб. И все още съм тук.

— Значи и теб са те принудили, така ли? — учуди се Шоу. — И си го изкарваш на мен, а?

— И какво от това? Между другото, аз продължавам да те мразя!

— Благодаря, Франк. Вече съм убеден, че животът ми не би могъл да бъде по-добър.

— Май наистина те е обичала много — промърмори Франк и сведе очи към месестите си лапи. — Аз никога не съм имал този късмет.

— Вече и аз го нямам — кимна Шоу и се насочи към вратата. — Тялото й още ли е в лондонската морга?

— Да, още не са ги освободили. — Франк замълча, после ненужно добави: — Следствието не е приключило.

— Тя би желала да я погребат в Германия. Сигурен съм, че родителите й вече са направили необходимите постъпки. — Част от съзнанието му отказваше да приеме, че може да говори толкова спокойно и разумно за погребението на Ана. Изведнъж изпита чувството, че кожата му ще пламне, ако веднага не излезе на чист въздух.

Франк го последва навън.

— Все още ли държиш да се видиш с Джеймс?

— Да.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не.

Шоу рязко спря и притисна ранената си ръка. Лицето му се разкриви от болка.

— Извинявай за гафа с онези шантави нацисти — промълви Франк и леко го докосна по рамото. Тонът му беше искрен. — Обещавам, че няма да се повтори.

— Да, добре.

На излизане от стаята Франк беше набрал някакъв телефон. Колата ги чакаше пред входа. Франк надраска няколко думи на лист хартия и му го подаде.

— Адресът на Джеймс.

— Благодаря.

Шоу се настани зад волана и промуши глава през сваления прозорец.

— Звънни да ми кажеш за билета.

Франк мрачно кимна.

— Отиваш само да видиш тялото й, нали? — глухо подхвърли той. — Няма да ходиш на мястото?

— Ще се видим по-късно.

— По дяволите, Шоу! Забранявам ти дори да припарваш до централата на Финикс Груп, ясно?

— Ще ти направя една оферта, Франк. Толкова е добра, че няма как да я отхвърлиш. Искаш ли да я чуеш?

— Не знам какво ще чуя, нали? — подозрително го изгледа Франк.

— Оставяш ме да се поразровя около Финикс Груп…

— Шоу!

— Ако се съгласиш, приемам да работя с онзи Ройс о МИ5 по руската задача.

— Не мисля, че…

— Има и черешка върху тортата — прекъсна го Шоу. — Ако приемеш, аз ще продължавам да работя за теб, докато ми видят сметката.

Настъпи продължително мълчание.

— А какво стана с идеята да се оттеглиш? — попита най-сетне Франк.

В очите на Шоу проблесна странна смесица от безпомощност и заплаха.

— В името на какво да се оттегля, Франк? — попита той. — Казвай, приемаш ли офертата!

— Да, разбира се — кимна след кратко колебание Франк, понечи да каже още нещо, но гумите на колата изсвистяха и Шоу изчезна.

Франк се обърна и бавно закрачи по тротоара. Нуждаеше се от едно силно питие, и то веднага.