Дейвид Балдачи
Цялата истина (60)

59

— Искам да ме заведеш при този човек — каза Шоу. Намираха се в хотел „Савой“ и Кейти току-що му беше разказала за срещата си с поляка.

— Не мога — поклати глава тя. — Обещах му.

— Не ме интересуват обещанията ти! — мрачно отсече той. — Той е очевидец на убийство!

Кейти извърна поглед към прозореца, отвъд който се виждаха „Биг Бен“, кулите на парламента, „Лондонското око“ и тънката сребриста лента на Темза.

— Нима допускаш, че не съм наясно? — поклати глава тя.

— Добре, кажи ми името му.

— Как ли пък не! Може би ще поискаш и снимка, и пощенския му адрес?

— Това не е шега, Кейти! Загинали са хора!

— Я не ми пробутвай тези глупости! — рязко се обърна тя. — Забрави ли, че си вадя хляба с журналистика? Не си ли чувал фразата „защитени източници на информация“? Журналистите я използват ежедневно, а някои от тях дори влизат в затвора заради нея. Случвало се е и на мен. Затова предлагам да ми спестиш морализаторския тон!

Шоу сведе очи, а Кейти изведнъж разбра, че е прекалила. Върна се на стола срещу него.

— Слушай — въздъхна тя. — Давам си сметка, че никой на този свят не желае по-силно от теб да разкрие убийците на Ана. Аз също го искам, но трябва да си върша и работата. Имам поръчка да напиша материал по темата и възнамерявам да я изпълня професионално.

— Чакай малко! — вдигна глава Шоу. — Разказваш ми за този човек и искаш да спра дотук! Защо изобщо повдигна тази тема, след като не искаш да ме запознаеш с него?

Кейти се облегна назад и опря длани в бедрата си.

— Много ми се ще да имам подходящ отговор, но за съжаление нямам. Просто исках да знаеш. Може би защото се надявах да кажеш, че този човек говори истината.

— А ти вярваш ли му?

— Подробностите са убедителни — въздъхна тя. — Копирната машина, труповете край входа, служител на име Бил Харис. Ти вече беше там, можеш ли да ги потвърдиш?

— Да, труповете край входа и копирната машина на втория етаж са истина. Ще проверя дали тя е достатъчно голяма, за да се скрие в нея. Не разполагам със списъка на жертвите и не мога да кажа нищо за човек на име Бил Харис. Но мога да проверя. Казваш, че твоят човек е влязъл и излязъл през задния вход, нали така? — Кейти кимна. — Затова не е записан от камерата. Тя обхваща само главния вход.

— Значи е казал истината? — погледна го с надежда тя.

— Не е сигурно. Същата информация би получил и ако е бил част от екипа на убийците.

— Мина ми през ума, но той не прилича на убиец. Един измършавял поляк, който умира от страх.

— Който те заговаря на улицата просто ей така? Мислиш ли, че е случайно?

— Чул ме е, като разговарям с полицая на вход, а и е разбрал, че съм журналистка. Не е чак толкова необичайно човек да се върне на мястото, на което е преживял смъртно премеждие. Чувство за вина и всичко останало…

— Говориш така, сякаш много искаш да убедиш сама себе си — отбеляза Шоу.

— Повярвай ми, че ще го проверя по всички възможни начини. Той пребивава незаконно в страната, което усложнява нещата. Вероятно затова не иска да се обърне към полицията.

— Незаконно? — вдигна вежди Шоу. — И въпреки това обикаля да си търси работа?

— Това се случва всеки ден. Документите за работа лесно могат да бъдат фалшифицирани, но не и протоколите за разпит, свързани с криминални престъпления. Ти отлично знаеш, че в тези случаи полицията е далеч по-внимателна.

— В такъв случай какво искаш от мен? — погледна я право в очите Шоу.

— Твоите думи потвърждават, че този човек е бил в сградата — въздъхна Кейти. — Ето защо мисля да продължа работата си върху материала.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — скочи Шоу. — Какъв материал?

— Става въпрос за очевидец на „Лондонската касапница“! — смаяно го погледна тя. — Нима мислиш, че от случилото се не става материал?

— Но той твърди, че убийците са говорили руски, Кейти!

— Е, и?

Очите й подозрително пробягаха по разтревоженото му лице.

— Има ли нещо, което си ми спестил?

— Ще ти кажа, но само ако обещаеш да не пишеш проклетия си материал.

— Не мога, Шоу! И не искам. Това е новина, по дяволите!

— Която може да подпали световна война.

— Каква световна война?! — слисано го погледна тя.

— Ще ти кажа само ако се закълнеш, че няма да го споделяш с никого, нито пък ще пишеш за него. Това са условията ми: или го приемаш, или ги отхвърляш.

Колебанието на Кейти продължи само миг.

— Приемам — кимна тя.

— В сградата са открити неоспорими доказателства, че Финикс Груп стои зад кампанията „Червена заплаха“.

— Какво?! — скочи от стола Кейти. — Сигурен ли си?

— Че доказателствата са там? Да, сигурен съм. Но все още не знам какво означават те.

— Моят очевидец е чул, че убийците разговарят на руски. В хода на разговора са споменали, че са изпратени по заповед на Горшков.

— По дяволите! — изригна Шоу. — Защо чак сега ми го казваш?

— Я виж кой говори за спестяване на информация! — сопна се тя. — И аз като теб реших да запазя някои неща само за себе си. Но ако Финикс Груп действително е организатор на антируската кампания, това обяснява защо Горшков е заповядал нападението.

— Което още не е сигурно. „Червената заплаха“ бе умишлено подхвърлена.

— Откъде си сигурен? Аз видях материалите върху бюрото на Ана със собствените си очи! Може би не ги е проучвала, а ги е създавала!

— И ги е оставила там специално за теб, въпреки че целият свят се пита кой стои зад тази гадост? — поклати глава Шоу.

Сега дойде ред на Кейти да изпита несигурност.

— Предполагам, че това е лишено от смисъл — призна тя. — Но откъде ти хрумна идеята за нова световна война?

— Горшков се закле, че ще нанесе въоръжен удар срещу организаторите на кампанията.

— Но обект на атаката е Финикс Груп, а не отделна държава.

Шоу си пое въздух, замълча за момент и промълви:

— Финикс Груп е собственост на китайци или най-малкото получава подкрепа от тази страна.

— Китайци! — зяпна Кейти. — Сигурен ли си?

— Да. Разговарях с един от собствениците, който го потвърди.

— Сериозно ли мислиш, че Русия ще нападне Китай?

— Кой знае? — сви рамене той. — Положителният отговор на този въпрос е най-лошият вариант за нас.

— Но ако руското правителство е изпратило убийците си срещу Финикс Груп и е знаело за връзките й с Китай, това си е чисто военна операция! Изненадана съм, че Горшков още не е обявил публично, че наказателната акция е негово дело.

— Няма как да го направи. Голяма част от жертвите са британски граждани. Едно е да вдигнеш във въздуха отряд на талибаните някъде в Афганистан, но съвсем друго е да ликвидираш трийсетина британски граждани в центъра на Лондон и да започнеш да се хвалиш. Няма значение дали става въпрос за Русия. И британците са ядрена сила, а най-близкият им съюзник е Америка. Дори Горшков е длъжен да се съобразява с това факт. А ние все още не сме сигурни, че руснаците знаят за китайската връзка.

— Нищо от това, което ми разказа дотук, не е причина да се откажа от репортажа — тръсна глава Кейти. — Разполагам с показанията на очевидец, който потвърждава версията за руска наказателна акция. Няма да споменавам нито за „Червената заплаха“, нито за „китайската връзка“, обещавам. Но фактът, че руснаците са нанесли удар срещу тази сграда, идва от мой източник и светът трябва да го узнае.

— Стига, моля те — направи гримаса Шоу. — Всеки може да го прочете между редовете. А какво ще стане, ако китайците решат, че руснаците са унищожили една тяхна компания? Не допускаш ли, че те могат да нанесат ответен удар срещу Москва?

— Дори ти си на мнение, че „Червената заплаха“ е умишлено пусната в употреба — възрази Кейти. — Китайците нямат нищо общо.

— Именно — нетърпеливо въздъхна Шоу. — Нима не схващаш? Руснаците никога не биха подхвърлили подобни материали, особено ако знаеха за китайската връзка. Какво щяха да спечелят? Те не биха прибегнали до военни действия, ако можеха да ги разобличат. Русия и Китай са еднакво добре въоръжени. За Горшков би било далеч по-лесно да хвърли вината върху трета страна — такава, която би могла да бъде наказана веднага. Ако започнем да я търсим по азбучен ред, ще се спрем на Албания. Войната с тази страна ще приключи за двайсет и четири часа. Но Китай? Армията му е трикратно по-многобройна от тази на Русия, да не говорим, че разполага с ядрено оръжие.

— Какво точно искаш да кажеш? — объркано го погледна Кейти.

— Искам да кажа, че наказателната акция не е дело на руснаците. Че Финикс Груп не стои зад кампанията „Червена заплаха“, китайците — също.

— Но кой тогава стои зад нея?

— Безспорно има и трета страна. Все още не ми е напълно ясна играта, но съм убеден, че целта е да се противопостави Русия на Китай.

— Което означава, че моят свидетел лъже за руското участие, така ли? — вдигна вежди тя.

— Ако наистина е чул онези типове да споменават на руски, че изпълняват заповеди на Горшков, склонен съм да приема, че лъже — замислено кимна Шоу. — Защото не вярвам, че убийците са били изпратени от Москва. Мога да стигна дори по-далеч, въпреки че ми е трудно да го повярвам… Например че са знаели за присъствието му в сградата, но са го оставили жив, за да сподели чутото. Или по-скоро да чуе това, което са искали да чуе.

— Той каза, че ги е подслушал — щракна с пръсти Кейти. — Според твоята версия са били фалшиви руснаци, които са знаели, че думите им ще стигнат където трябва. Ако са наблюдавали задния вход на сградата, те би трябвало да са го видели, като влиза. Но не са стигнали до повторно претърсване, защото някаква жена чупи стъклото на кабинета си и започва да вика за помощ. Предпочели са да напуснат веднага, страхувайки се от появата на полиция.

Лицето на Шоу потъмня.

— Това ли се е случило? — настоя Кейти.

— Да — бавно кимна Шоу. — А жената е била Ана. Счупила е прозореца и се е опитала да избяга, но куршумите са я застигнали.

— Откъде знаеш?

— Уличната камера го е записала.

— Мили боже! — ахна тя и сложи длан пред устата си. — И ти го видя?! Не знам какво да кажа, Шоу…

— Кажи, че няма да напишеш проклетия материал.

— Не мога. Светът заслужава да научи за всичко това.

— Наистина ли? Дори ако е лъжа? Или Кейти Джеймс просто умира от желание да се върне на върха, без да се спира пред нищо, включително и ако това означава край на света, който познаваме?

Лицето на Кейти се покри с гъста червенина и тя побърза да се отдръпне от него.

— Не го правя по тази причина.

— А защо го правиш?

— Аз съм журналист. Разполагам с материал за репортажа на десетилетието. Не мога да се откажа от него само заради някакви фантасмагории. Нито пък заради твоето предположение, че идва краят на света!

— Ами ако съм прав? Готова ли са за такъв вариант?

— Да — отвърна тя, но гласът й издайнически потрепна.

— В такъв случай няма какво повече да си кажем — въздъхна той, стана и отвори вратата.

— Шоу, моля те!

— Няма какво да си кажем! — повтори с твърд глас той.

Тя бавно се плъзна покрай него и вратата се затръшна зад гърба й.