Дейвид Балдачи
Цялата истина (72)

71

На пристанището хванаха такси и поеха на запад, към Дъблин. Пътят се виеше през малки селца. Валеше неприятен студен дъжд, дори кръчмите, покрай които минаваха, бяха почти празни. За миг Кейти зърна пламъците на огъня в добре разпалена камина, а до нея някакъв дебелак точеше висока халба бира. Не изпита никакво желание да се присъедини към него. Май беше успяла да се отърве от алкохолизма завинаги. Оказа се, че за целта е достатъчно да се озове на края на света.

Преди да напуснат Англия, тя се обади на Кевин Галахър и му обясни, че е получила лъжлива информация за събитията във Финикс Груп.

— Разполагаш ли с твърди доказателства? — остро попита той.

— Не са стопроцентово твърди.

— Разполагаш ли с твърди доказателства, че фактите в твоя материал са неверни?

— Не.

— В такъв случай ние заставаме зад тях.

— Дори ако аз не го сторя?

— Това е най-великият репортаж в живота ми, Кейти. За мен този разговор не се е състоял, предлагам и ти да го забравиш!

Линията прекъсна с остро изщракване.

— Гадно копеле! — извика Кейти. — Ненавиждам всички редактори!

Таксито ги стовари на пуста странична уличка, откъдето продължиха пеш.

— Това не е ли университетът? — огледа се в дъжда Кейти.

Шоу кимна и свърна в първата пресечка.

— Хайде, побързай.

Не след дълго почука на някаква врата, над която висеше рекламна табела.

— „Книжарницата на Маги“? — вдигна вежди Кейти.

Врата отвори висока едра жена, която мълчаливо ги пропусна да влязат.

Кейти бавно огледа стените на помещението, запълнени от полици с книги. За това ли си беше изповръщала червата в онова корито, което подскачаше по вълните на Ирландско море? За да стигнат до тази книжарница в мрачния Дъблин?

Жената не се представи, Кейти също. Просто прие, че тя трябва да е Маги.

— Съжалявам за Ана — обърна се домакинята към Шоу.

После ги поведе нагоре по стълбите. Озоваха се в стая, превърната в нещо като гримьорна.

— Седнете тук, моля — каза домакинята и й посочи въртящ се стол, поставен пред голямо огледало. Кейти се подчини. Жената хвана кичур от дългата й коса и вдигна голяма ножица.

— Хей, какво си въобразявате? — подскочи Кейти.

— Не й ли каза? — попита жената, обръщайки се към Шоу.

— Какво да ми каже?

— Предстои ти подстригване — отвърна Шоу и погледна към домакинята. — Скъси я максимално и я боядисай в друг цвят. После можеш да скалпираш и мен.

Един час по-късно Кейти Джеймс се превърна в брюнетка със стърчаща във всички посоки късо подстригана коса. Вместо сини, очите й станаха кафяви и значително по-кръгли. Кожата й беше видимо по-мургава, а устните й — по-тънки. Широките дрехи я правеха с десетина килограма по-пълна.

Шоу нямаше как да стане по-нисък, но след двайсет минути косата му почти изчезна, а жената направи забележителни промени върху лицето му. Появиха се мустачки и козя брадичка, вирнат нос и контактни лещи, превърнали яркосините му очи в безлично кафяви. Заковала поглед в него, Кейти беше готова да се закълне, че е друг човек.

Жената ги заведе в друга стая, пригодена за фото студио.

— За пръв път виждам съдържателка на книжарница с толкова странични интереси — отбеляза Кейти.

Два часа по-късно снимките бяха готови, а Шоу и Кейти се сдобиха с нови паспорти, шофьорски книжки и други документи, според които двамата бяха съпружеска двойка от лондонско предградие.

Шоу благодари на жената и й плати.

— Желая ви късмет — рече тя.

— О, ще ни трябва доста повече от късмет, скъпа — отвърна Кейти, когато вратата зад тях се затвори. — По-добре иди да запалиш свещ и да се помолиш за чудо!

Изминаха няколко крачки по улицата и Кейти вдигна глава.

— А сега накъде?

— Ще отидем да се наспим, а след това аз имам час при лекаря.

— Час при лекаря? — недоверчиво го изгледа тя.

— Дай да се разберем — отвърна той и спокойно издържа на погледа й. — Нямам намерение да ти давам обяснения за всичко, което правя.

— Много добре — кимна тя. — Но имай предвид, че този процес може да бъде двупосочен.

— Окей, правилата са ясни — кимна той и ускори крачка. Тя се принуди да подтичва до него, за да не изостава.