Дейвид Балдачи
Цялата истина (98)

97

— Разкарайте я оттук — заповяда Крийл на двама от хората си, които държаха затворения чувал. — Искам да я погребете в изкопа на новото сиропиталище. Ще я сложите в сандък. На строителите ще обясним, че става въпрос за паметна капсула. — Той се извърна към Сизър и рязко попита: — Къде е Ройс?

— Някъде тук.

— Искате ли първо да я убием, мистър Крийл? — попита единият от мъжете с чувала.

— Не. Искам, когато се свести, да осъзнае, че е погребана жива. Специалистите твърдят, че няма по-голям ужас. Искам тя да го изпита с пълна сила.

Чувалът бе натоварен на катера и мъжете потеглиха.

— А сега какво ще правим? — попита Сизър.

— Време е да изчезваш. До следващия път.

— Няма да стане! — обади се един глас зад тях.

Двамата бавно се обърнаха. Шоу стоеше на няколко крачки с пистолет в ръце.

Крийл трепна, но бързо се овладя.

— Наричат те Шоу, нали? — подхвърли той, но Шоу не реагира. — Знам за отношението ти към случващото се и мисля, че никакви пари няма да те накарат да се оттеглиш. — Шоу продължаваше да мълчи. — Май сме в задънена улица, а?

— Не мисля така — изръмжа Шоу и насочи пистолета в главата му.

— Мистър Крийл? — обади се капитанът, наблюдавайки със страх развоя на събитията от мостика.

Шоу отмести поглед само за миг, но той се оказа достатъчно дълъг.

Куршумът на Сизър парна слепоочието му.

Той светкавично се претърколи наляво и изстреля четири патрона в бърза последователност.

Крийл успя да се прикрие зад открития бар, а Сизър хукна към горната палуба, откъдето щеше да има по-добра позиция за стрелба. Шоу осуети плановете му, като простреля крака му. Едрият мъж изпразни пълнителя си в негова посока, което му даде възможност спокойно да се прицели за решителния изстрел. И точно тогава пистолетът му засече.

Сизър закуца нагоре по стълбите, следван по петите от Шоу. На горната палуба двамата се изправиха един срещу друг. Размениха си удари и Сизър улучи ранената ръка на Шоу, но за щастие инжекцията действаше. В отговор получи силен удар в корема. После Сизър предприе директна атака. По-голямата му тежест извади Шоу от равновесие и двамата се строполиха в основата на пулта за управление. Кормилният лост се измести, „Шайло“ започна да завива наляво към открито море. Котвената верига се изпъна. Пръстите на Сизър сграбчиха ризата на Шоу и почти я разкъсаха. Шоу на свой ред се опита да го препъне, но противникът му отскочи със завидна пъргавина и се хвърли в контраатака.

Той хвана Шоу за врата и започна да го души. Шоу пъхна ръка под брадичката му, опитвайки се да извие главата му назад. Но Сизър се извъртя, застана зад Шоу и продължи да го души.

Шоу се опита да се изтръгне от хватката, но веднага разбра, че не може да го направи дори и с две здрави ръце. Сизър беше прекалено силен. Очите му се изцъклиха от липсата на кислород, коленете му започнаха да се подгъват.

Усетил близката победа, Сизър задъхано изръмжа:

— Първо майката ти, а сега и теб! Хубава двойка бяхте. Тя умря, без да гъкне, след като й пуснах куршум в мозъка. — Хватката му се затегна. — А сега ще се погрижа и за твоето безшумно отпътуване, копеле гадно!

При тези думи умът на Шоу се изпразни от съдържание. От устата му излетя дрезгав вик и той успя да се изтръгне от пръстите на Сизър. В следващия миг хвана ръката му и я изви назад с такава сила, че раменната му става изскочи.

— Ти…

Сизър падна на колене и повърна от непоносимата болка. Огромният юмрук на Шоу размаза лицето му и го просна по гръб.

— Си…

В здравата ръка на Сизър проблесна нож, но остана там само миг, изтръгнат от побеснелия Шоу.

Заби острието му дълбоко в корема на Сизър, а после бавно го изви нагоре, разкъсвайки вътрешности, кости и сухожилия. Спря на сантиметър от гърлото. Сизър беше на прага на смъртта, но Шоу извади пистолета си, отстрани засечката, вкара нов патрон и натисна спусъка. В челото на едрия мъж се появи огромна дупка.

— Мъртъв — довърши изречението си Шоу.