Джеф Абът
Адреналин (98)

98

Следобедът в Ню Йорк беше великолепен. Слънцето се усмихваше като светец от небето. Огъст ни беше взел билети и си пробивахме път през тълпата.

Телефонът му иззвъня. Той отговори и се заслуша.

— Да. Нямам повече информация, Гарсия. Става дума за деца. Не знам колко. Но не можеш да рискуваш… Какво? Ами, добре. — Огъст затвори. — Гарсия ще бъде с охраната на губернатора.

— Но ти каза…

— Губернаторът ще ходи на мача и ще хвърли първата топка. Очевидно синът му го е помолил.

Хапском, губернаторът на Ню Йорк, наближаваше петдесетте и беше популярен, но нямаше планове да се издига още по-нагоре.

— Това ще бъде. Ако искаш да направиш демонстрация на оръжие, убиваш някоя известна личност.

Но убийството на губернатор нямаше същото въздействие като убийството на президент или религиозен водач. Това изглеждаше по-малка сцена за амбициите на Едуард, особено с такова мощно оръжие. Пък и никой от хората на снимките не беше политик.

Хиляди хора се настаняваха на местата си. Мачът щеше да започне след няколко минути. Огледах периферията на стадиона, търсейки удобна позиция за снайперист, но охраната сигурно вече наблюдаваше вероятните места.

Луси видя какво правя и поклати глава.

— Стига да е в обхват, Едуард не трябва да избира място, откъдето да убие губернатора — каза тя. — Достатъчно е само да стреля. Куршумът ще свърши повечето работа, ако на пътя му не се изпречи нищо.

— Ако ще предава оръжията тук, той се нуждае от уединение. — Държах Луси между мен и Огъст. Бях стиснал здраво ръката й и я водех през тълпата.

Петдесет пистолета. Петдесет куршума. Петдесет щата. Петдесет губернатора? Никой обаче от хората в компютърните файлове не беше губернатор.

— Това е демонстрация на продукта, нали? И после купувачът ще премине към следващите мишени.

— Пропусна другото предимство на оръжието по отношение на подбирането на подходящия момент — каза Луси. — Господи, Сам, мислех те за по-умен. Всеки глупак може да убива. Глупаците го правеха от векове. Но сега, с тези оръжия…

— Ако и петдесетте оръжия стрелят едновременно, ще поразят всички мишени — рекох. — Масово убийство. Убиеш ли един губернатор, охраната ще се втурне към останалите, но ако ги застреляш всичките едновременно…

— Какво би причинило това на страната? — попита тя. — Да, ще бъде ударна вълна. Как се бориш срещу такова оръжие? И какви психични поражения нанася? Губернаторите умират един по един. След месец загиват заместниците им. Никой няма да иска този пост, нали? Политическата система ще бъде разтърсена из основи, ако не можеш да гарантираш, че водачите ще останат живи. Какво ще стане със Съединените щати, ако броят на водачите бързо намалее и никой не иска да бъде водач, защото ще бъде убит? Светът ще стане по-слаб. Престъпните групировки ще вършат по-лесно работата си и ще извършват повече престъпления. Може би дори ще управляват. — Тя се усмихна. Знаете, че престъпници управляват части от Колумбия, Молдова и Пакистан. Защо не и тук? И целия Западен свят?

— Кой е купувачът?

Огъст забърза надолу към игрището. Не искаше да слуша повече. Отправи се към шефа на охраната на губернатора Хапском.

Отново огледах стадиона.

— Пусни ме и ще ти кажа къде е — рече Луси.

— Бебето ли?

— Не, Едуард. Не можеш да имаш и двете, Сам. Ще запазя в тайна къде е бебето.

Тя знаеше къде е синът ми и мястото на срещата на Едуард. По дяволите!

— Кажи ми! — Сграбчих я за раменете. — За Бога, Луси, недей така! Кажи ми!

— Хей, приятел — прогърмя плътен глас зад мен.

Погледнах през рамо и видях трима дебеловрати мъже с къси подстрижки. Двеста и петдесет килограма мускули ме гледаха гневно.

— Не се говори така на една дама. Пусни ръката й — заповяда добрият гражданин.

— Дамата е абсолютно зло и това не те засяга — отвърнах.

На добрия гражданин не му мина през ума, че в свят на равни възможности една жена може да бъде абсолютно зло.

— Пусни я — настоя той, без да отстъпва.

Луси започна да охка, сякаш я болеше.

— Негодникът ме удари. Силно. Видях ръката му и се дръпнах, но въпреки това той улучи лицето ми. Тя ме ритна.

Пуснах я. Тя побягна и се отправи към частните ложи.

Идеално място. Нависоко. Уединено. Смъкваш прозореца, стреляш и напускаш в последвалия хаос.

Добрият гражданин ме сграбчи.

— Тъпако, свършено е с теб.

Видях, че към нас тичат двама полицаи, направих се на жертва и се разкрещях:

— Моля ви, помогнете ми! Той обезумя!

Всяка хитрост помага. Виковете ми отклониха вниманието на ченгетата към мъжа, който се счепка с мен, защото изглеждаше по-голяма заплаха. Полицаите обаче щяха да приберат и двама ни. Не можеха да рискуват да постъпят другояче.

Ченгетата — единият едър, другият мършав, ни хванаха. Ударих слабия, който падна на колене. Извадих пистолета от кобура му, забих юмрук във врата му, вдигнах високо оръжието и хукнах в тълпата. Другият полицай не можеше да рискува да стреля сред толкова много хора.

Съзрях Луси. И после чух рева, извисяващ се от публиката.

Погледнах към игрището. Огъст изскочи на терена. Губернаторът стоеше в центъра на игрището със сина си, готов да хвърли първата топка.

И изведнъж прозрението ме осени като гръм от ясно небе.

Синът му. Мишената не беше губернаторът, нито други губернатори, а децата им. И съпругите и съпрузите им.